Разкриха сведения за тайни разговори за прекратяване на огъня в Газа

Сраженията между Хамас и израелската армия продължават на 22 места
Малко след като бойци на „Хамас“ взеха заложници по време на смъртоносната си атака в южната част на Израел на 7 октомври, правителството на Катар се е свързало с Белия дом с молба: да бъде сформиран малък екип от съветници, които да помогнат за освобождаването на пленниците.

Тази работа, започнала в дните след отвличането, най-накрая даде резултат с обявяването на споразумение за размяна на заложници, държани от ислямисткото движение в ивицата Газа, срещу палестински затворници, постигнато с посредничеството на Катар и Египет и договорено от Израел, „Хамас“ и Съединените щати, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Тайните усилия включвали активни дипломатически действия от страна на президента на САЩ Джо Байдън, който провел редица спешни разговори с емира на Катар и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в седмиците, предхождащи сделката. В акцията са участвали още държавният секретар Антъни Блинкън, директорът на ЦРУ Бил Бърнс, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и неговият заместник Джон Файнър, както и пратеникът на САЩ за Близкия изток Брет МакГърк и др.

Две длъжностни лица, участвали в начинанието, предоставиха подробни данни за работата, довела до споразумение, според което 50 заложници трябва да бъдат освободени в замяна на 150 палестински затворници по време на четиридневна пауза в боевете, отбелязва Ройтерс.

Малко след 7 октомври Катар – дългогодишен посредник в нестабилния регион – се обърнал към Белия дом с поверителна информация относно заложниците и възможността за тяхното освобождаване, заявиха източниците. Катарците поискали да бъде създаден малък екип, наречен от тях „клетка“, който да работи по въпроса насаме с израелците.

Съливан възложил на МакГърк и на друг представител на Съвета за национална сигурност, Джош Гелцър, да създадат екипа. Това било направено, без да бъдат уведомени други компетентни американски агенции, тъй като Катар и Израел поискали изключителна секретност, като само няколко души трябвало да бъдат в течение, казват служителите.

МакГърк, опитен дипломат с богат опит в Близкия изток, провеждал ежедневни сутрешни разговори с министър-председателя на Катар Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани. Той докладвал на Съливан, а Байдън бил информиран всеки ден за процеса.

На 13 октомври Байдън провел емоционална и продължителна среща със семействата на американците, които са били държани като заложници или са били в неизвестност.

Няколко дни по-късно, на 18 октомври, президентът отиде Тел Авив за разговори с Нетаняху. Осигуряването на освобождаването на заложниците беше основен акцент в дискусиите му с Нетаняху и неговия военен кабинет, както и хуманитарната помощ.

Пет дни по-късно, на 23 октомври, работата на екипа на Белия дом допринесла за освобождаването на две американски заложнички – Натали и Джудит Раанан. МакГърк, Съливан и Файнър проследявали в реално време трудното, многочасово пътуване на пленените жени от Газа.

По думите на служителите връщането на двете американки е доказало, че е възможно заложниците да бъдат освободени, и е вдъхнало увереност на Байдън, че Катар може да постигне резултати чрез създадения малък екип. Тогава започнала усилена работа за освобождаване на още заложници. Бърнс започнал да разговаря редовно с директора на Мосад Давид Барнеа.

Байдън съзрял възможност да постигне освобождаването на голям брой заложници и че сделката за размяната им срещу държани в израелски затвори палестинци е единственият реалистичен път за осигуряване на пауза в боевете, казаха длъжностните лица.

На 24 октомври, когато Израел извършваше последни приготовления за начало сухопътна офанзива в Газа, американската страна получила информация, че „Хамас“ се е съгласил с параметрите на сделка за освобождаване на жени и деца, което би означавало пауза и отлагане на сухопътната инвазия.

Представители на САЩ обсъдили с израелците дали сухопътната офанзива трябва да бъде отложена, или не. Израелците изтъкнали, че условията не са достатъчно категорични, за да се отлага настъплението, тъй като нямало доказателства, че заложниците са живи.

Официалният представител заяви, че планът за инвазия на Израел бил адаптиран така, че да позволи пауза, ако се стигне до сделка. Към „Хамас“ било отправено искане да представи списъци на държаните от него заложници, информация за тяхната самоличност и гаранции за освобождаване. Процесът е бил дълъг и тромав – комуникацията е била трудна и съобщенията е трябвало да се предават от Доха или Кайро в Газа и обратно, казват служителите.

Байдън провел неразгласен досега телефонен разговор с катарския министър-председател, когато започнал да се оформя планът за поетапното освобождаване на хора. Съгласно оформящото се споразумение жените и децата заложници щели да бъдат освободени на първия етап, заедно със съответното освобождаване на палестински затворници от израелците.

Израелците са настояли „Хамас“ да гарантира, че всички жени и деца ще излязат на този етап. Американската страна се съгласила и поискала чрез Катар доказателства за живота или лични данни за жените и децата, държани от „Хамас“. От „Хамас“ отговорили, че могат да гарантират извеждането на 50 души през първата фаза, но отказали да представят списък с имена. На 9 ноември Бърнс се срещнал в Доха с катарския лидер и с Барнеа от Мосад, за да прегледат текстовете на оформящото споразумение.

Основната пречка на този етап била, че палестинската групировка не била уточнила ясно кого държи в плен. Три дни по-късно Байдън се обадил на емира на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, и поискал да научи имената или ясна информация за 50-те заложници, включително възраст, пол и националност. Без тази информация, каза служителят, нямало основание да се продължават преговорите.

Малко след обаждането на Байдън „Хамас“ предоставил подробна информация за 50-те заложници, които групировката обещала освободи на първия етап от всяка сделка.

В телефонно обаждане на 14 ноември Байдън призовал Нетаняху да приеме споразумението, а израелският премиер се съгласил.

МакГърк се срещнал с Нетаняху същия ден в Израел. Излизайки от среща, Нетаняху хванал ръката на МакГърк и казал: „Тази сделка ни е нужна“ и призовал Байдън да се обади на емира на Катар за окончателните условия – каза един от служителите.

Преговорите се проточили, тъй като комуникациите в Газа бяха прекъснати.

Те били възобновени, когато Байдън беше в Сан Франциско, за да участва в среща на върха на Азиатско-тихоокеанския регион. Той се обадил на емира на Катар и му казал, че това е последният шанс, а емирът обещал да окаже натиск за сключване на сделката, казаха служителите. „Президентът настоя, че сделката трябва да бъде сключена сега. Времето изтичаше“, каза един от служителите.

На 18 ноември МакГърк се срещнал в Доха с катарския министър-председател. Бърнс разговарял с Мосад. На срещата са били набелязани последните оставащи пропуски към постигането на споразумение. Споразумението вече било структурирано така, че жените и децата да бъдат освободени на първия етап, но с очакване за бъдещи освобождавания и с цел всички заложници да се върнат у дома при семействата си.

На следващата сутрин в Кайро МакГърк се срещнал с ръководителя на египетското разузнаване Абас Камил. От лидерите на „Хамас“ в Газа дошло съобщение, че са приели почти всички договорености, постигнати предния ден в Доха.

Оставал само един въпрос, свързан с броя на заложниците, които ще бъдат освободени през първата фаза, и с окончателната структура на споразумението, която да стимулира освобождаването на повече от тези 50 жени и деца, казаха официалните лица. Последвали са още много контакти и сделката най-накрая била постигната.