Чий е Крим? Фактите…

Когато темата за Крим се превръща в политическа уловка, поне е редно участниците в този разговор да знаят фактите. Съпартийците на Румен Радев също могат да започнат оттам. Така следващия път може би ще отговарят по-категорично, но и по-информирано.

Крим не е обикновена точка на картата. Това е полуостров с тежка история, смесено население, имперско минало, съветска административна промяна и днешна геополитическа реалност.

Затова въпросът не може да бъде разглеждан само през емоция. Нито само през пропагандата, нито само през един избран исторически момент.

Историята на Крим е много по-дълга от съвременния конфликт между Русия и Украйна.

Крим като география и врата към Черно море

Кримският полуостров се намира в северната част на Черно море и югозападно от Азовско море. На север е свързан с континента чрез тесния Перекопски провлак, а на изток Керченският проток го отделя от Таманския полуостров.

Това географско положение винаги е правело Крим стратегически важен.

Който контролира Крим, има силна позиция в Черно море. Затова полуостровът през вековете е бил желан от империи, ханства, търговски републики и велики сили.

Древният Крим: гърци, римляни, византийци

Първите известни народи, оставили следи в района, са кимерийците. По-късно те са изтласкани от скитите. През VII–VI век пр.н.е. гръцки заселници започват да основават колонии по крайбрежието.

В античността част от Крим е свързана с Боспорското царство. По-късно полуостровът попада под влиянието на Понт, Рим и Византия.

Това е важно, защото показва нещо често забравяно: Крим не е имал само една историческа принадлежност. През различните епохи той е бил част от различни политически и културни пространства.

Средновековието: готи, хуни, прабългари, хазари, Киевска Рус и монголи

През Средновековието Крим преминава през множество политически и етнически влияния.

В различни периоди там се появяват готи, хуни, прабългари, хазари, кумани, монголи, както и влиянието на Киевска Рус и Византия. След XIII век генуезците развиват свои търговски колонии по крайбрежието.

Тази сложна история не позволява полуостровът да бъде представен като изначално принадлежащ само на една съвременна държава.

Крим е кръстопът. Именно това го прави толкова важен и толкова спорен.

Прабългарската следа в Крим

Крим има връзка и с ранната българска история. През V–VII век в района на Северното Причерноморие и Приазовието се движат и установяват прабългарски племена. Именно тази зона е свързана със Стара Велика България на хан Кубрат, чието влияние обхваща земи около Черно и Азовско море.

Прабългарското присъствие в региона е реална част от историческия пласт на Северното Причерноморие. Това е още едно доказателство, че историята на Крим не може да бъде сведена до една модерна национална претенция. Там са се преплитали гръцки, римски, византийски, тюркски, прабългарски, татарски, османски и руски влияния.

Когато днес се пита „чий е Крим“, този по-дълбок исторически фон често се пропуска. А той показва, че полуостровът векове наред е бил не просто територия, а кръстопът на народи, империи и култури.

Кримското ханство и Османската империя

След разпадането на Златната орда през XV век се оформя Кримското ханство. То става една от най-важните сили в северното Причерноморие.

През 1475 г. османците превземат генуезките градове в Крим. След това Кримското ханство попада във васална зависимост от Османската империя.

В продължение на векове кримските татари са основен фактор в историята на полуострова. Това също е част от картината, която често се пропуска, когато спорът се свежда само до Русия и Украйна.

Крим не започва нито през 1954 г., нито през 2014 г.

1783 г.: Крим влиза в Руската империя

Ключов момент настъпва през XVIII век.

След Руско-турската война и Кючуккайнарджийския договор от 1774 г. Кримското ханство формално получава независимост от Османската империя, но попада под силно руско влияние.

През 1783 г. Екатерина Велика анексира Крим и го присъединява към Руската империя. От този момент нататък полуостровът става част от руското имперско пространство.

Това е един от основните аргументи, използвани от руската страна и до днес.

Исторически е вярно, че Крим е бил част от Руската империя повече от век и половина. Вярно е и че Севастопол придобива огромно значение като военноморска база.

Но е вярно и друго: руската имперска принадлежност не изтрива предишната история на полуострова, нито присъствието на кримските татари.

Кримската война и промяната в населението

Кримската война от 1853–1856 г. има тежки последици за региона. След нея част от кримско-татарското население напуска полуострова и се преселва в земи на Османската империя, включително в Добруджа и Анадола.

Постепенно демографският баланс в Крим се променя.

Това е важен процес. Не става дума само за граници, а и за население, преселения, войни и политика.

Съветският период: автономия, война и депортация

След революцията в Русия Крим е една от последните опори на белите сили. През 1921 г. е създадена Кримската автономна съветска социалистическа република в състава на РСФСР.

По време на Втората световна война полуостровът става сцена на тежки боеве. Севастопол е обсаждан, а Керченският район също преживява мащабни военни действия.

През 1944 г. идва един от най-мрачните моменти в историята на Крим – депортацията на кримските татари от Сталин. Цяло население е изселено принудително, а завръщането му остава ограничено до последните години на СССР.

Този факт е ключов.

Когато се говори за Крим, не може да се игнорира съдбата на кримските татари. Те са историческа общност, свързана дълбоко с полуострова.

1954 г.: защо Крим е предаден на Украинската ССР

През 1954 г. Кримската област е прехвърлена от РСФСР към Украинската ССР. Това става в рамките на Съветския съюз – държава, в която републиките имат формални граници, но реалната власт е централизирана в Москва.

Официалната формулировка тогава е свързана с „общия характер на икономиката“, териториалната близост и тесните икономически и културни връзки между Крим и Украинската ССР.

Често се казва, че Никита Хрушчов просто е „подарил“ Крим на Украйна. Това обяснение е популярно, но е твърде опростено.

Да, решението има политически и символичен контекст. То е свързвано и с 300-годишнината от Переяславската рада. Но икономическите аргументи също са реални. След войната и депортациите Крим има сериозни проблеми с работна сила, инфраструктура и земеделие.

В съветската логика Украинската ССР е по-близката административна и икономическа рамка за възстановяването на полуострова.

Тук обаче има и друг важен детайл: през 1954 г. никой в съветското ръководство не мисли за разпад на СССР и за бъдеща държавна граница между Русия и Украйна.

Това, което тогава изглежда като вътрешна административна промяна, след 1991 г. се превръща в международноправен въпрос.

След 1991 г.: Крим остава в независима Украйна

След разпадането на СССР Крим остава в границите на независима Украйна. Полуостровът получава автономен статут, а Севастопол запазва специално значение.

Русия и Украйна подписват споразумения, включително за Черноморския флот. През този период Москва фактически признава украинските граници, макар политическото напрежение около Крим да не изчезва напълно.

Това е важният международноправен момент.

След 1991 г. Крим е част от Украйна като призната държавна територия.

2014 г.: референдум, руска намеса и анексия

През февруари и март 2014 г., след политическата криза в Киев, ситуацията в Крим се променя рязко. Властта на полуострова преминава към сили, които не признават новото украинско управление и се обръщат към Русия.

На 16 март 2014 г. е проведен референдум, след който местните власти обявяват присъединяване към Руската федерация. На 18 март Русия подписва договор за приемането на Крим и Севастопол като нови субекти на федерацията.

От гледна точка на Москва това е „връщане“ на Крим към Русия и акт на самоопределение.

От гледна точка на Киев и голяма част от международната общност това е анексия, извършена под руски военен контрол.

Общото събрание на ООН прие резолюция 68/262, с която потвърди териториалната цялост на Украйна и посочи, че референдумът от 16 март 2014 г. не е бил разрешен от украинската държава.

Демографията: руснаци, украинци и кримски татари

Според украинското преброяване от 2001 г. в Автономна република Крим руснаците са 58,5%, украинците – 24,4%, а кримските татари – 12,1%. В Севастопол делът на руското население е още по-висок.

Тези данни показват защо руската позиция има силна социална основа на самия полуостров.

Не може да се игнорира и фактът, че значителна част от населението на Крим се самоопределя като руско или говори руски като основен език. Според данните от преброяването през 2001 г. руският е посочен като роден език от 77% от населението на Автономна република Крим.

Това обяснява защо темата е толкова сложна.

Чий е Крим според историята?

Ако се гледа само историята, отговорът не е еднопластов.

Крим е бил български, гръцки, римски, византийски, татарски, османски зависим, руски, съветски и след 1991 г. украински.

Най-дълбоката историческа принадлежност не може да бъде сведена само до съвременна национална претенция.

Но ако се гледа модерната история от 1783 г. нататък, Русия безспорно има дълга и силна връзка с Крим. Присъствието на Руската империя, военноморската роля на Севастопол и руското население са реални факти.

Ако се гледа съветската административна история, Крим е прехвърлен към Украинската ССР през 1954 г.

Ако се гледа периодът след 1991 г., Крим е част от независима Украйна.

Ако се гледа фактическата ситуация след 2014 г., полуостровът е под руски контрол.

Чий е Крим според международното право?

Според международното право и позицията на мнозинството държави в ООН, Крим е част от Украйна.

Това е юридическият отговор.

Той не изтрива историята. Не премахва руската връзка с полуострова. Не отменя демографската реалност. Но показва как е признат статутът му в съвременната международна система.

Чий е Крим фактически?

Фактически Крим е част от Русия от 2014 г. насам.

Това също е реалност.

Полуостровът е интегриран в руската държавна система, управлява се от Москва и се разглежда от Русия като част от Руската федерация.

Тук е разликата между право и фактическа власт.

Международното право казва едно. Реалният контрол на терен показва друго.

Изводът: краткият отговор е удобен

Затова, когато някой пита „Чий е Крим?“, трябва да се каже ясно:

По международно право Крим е украински.

Фактически Крим е част от Русия.

Исторически картината е сложна и не може да бъде сведена до политическа пропаганда.

Крим има дълбока руска историческа връзка, но има и предруска история. Има кримско-татарска памет. Има съветско решение от 1954 г. Има украинска държавна принадлежност след 1991 г. Има руска анексия през 2014 г.

Това са фактите.

Политиците могат да ги използват както им е удобно. 

Крим не е тема само за предизборна кампания.