Близък на Асен Василев пробутва нагласена процедура за 1 млрд лева за покупка на нови влакове

Близък на Асен Василев пробутва нагласена процедура за 1 млрд лева за покупка на нови влакове

Министерството на транспорта ще плати 1 милиард за разстояние от 1800 мм. между седалките на 35 влака. Изглежда в сферата на фантастиката, но за българските условия е реалност.

Когато става дума за … нагласена поръчка, пробутвана от близък на финансовия министър Асен Василев.

Това сочи разследване на Епицентър.бг

Министерство на транспорта за втори път тази година се опитва да пусне процедура за “Доставка на 35 броя едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака, с капацитет от минимум 200 седящи места, поддръжка за срок от 15 години и обучение на персонал” на стойност над 1 милиард лева.

И двата пъти процедурата е обжалвана в КЗК.

За първи път процедурата е пусната от служебното правителство през пролетта на тази година. Тя е спряна веднага, след като в КЗК постъпват жалби срещу дискриминационни изисквания в нея.

Малко след като на власт идва „сглобката“, поръчката отново е пусната с известни промени в нея. Те обаче не премахват дискриминационните изисквания. Дори напротив. Има сериозни основания да се счита, че процедурата е правена по конкретни налични влакове на определен производител, и че Министерство на транспорта залага дискриминационни условия, за да може да предопредели изпълнителя. То поставя изисквания, които надхвърлят заложените в европейското законодателство.

 

Например:

– влакът да е с минимум 4 места за инвалидни колички. Съгласно Регламент (ЕС) № 1300/2014 на ЕК от 18.11. 2014 г. минималния брой такива места трябва да е 2.

 разположение на седалките една срещу друга да е минимум 1800 mm за втора класа, при минимално изискване за разстояние от 1450 mm, съгласно стандарта на Международния железопътен съюз – UIC 567.
предлаганите влакове да са сертифицирани от страна-членка на ЕС.

Изричното изискване предлаганите влакове да са вече сертифицирани от страна-членка на ЕС означава автоматично, че могат да бъдат предложени само вече готови решения. Т.е. хората в Министерство на транспорта знаят, че могат да получат оферти само от компании, които вече имат произведени влакове с разстояние между седалките от 1800 мм., които имат най-малко 4 инвалидни места.

 

Ако от ведомството не базират поръчката си на проучвания, които да показват, че сънародниците ни са по-дългокраки от средния европеец, то завишените изисквания за разстояние между седалките будят недоумение.

 

Още по-необичайно е изискването за повече места за инвалидни колички, предвид труднодостъпната среда у нас за хората с увреждания. Експертите в ресорното ведомство добре би трябвало да знаят, че ако производителят в този момент не разполага с детайлно описания продукт в поръчката, той няма да успее тепърва да го произведе и съответно няма да може да се включи за участие в процедурата.

Въпреки че поръчката е за доставка на 35 броя едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака, експерти от МТС, са решили тук широко да отворят фунията и да приемат, че производител може да докаже експертиза, дори ако досега е произвеждал дизелови мотрисни влакове. Това обаче са два напълно различни принципа на задвижване на превозното средство и две различни производствени технологии. Още повече, че средствата за закупуване на влаковете по тази поръчка се предоставят от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост. Изискването към потенциалните участници да доказват опит с дизелови влакове е в пълен противовес със Зелената сделка.

Още нещо прави впечатление. Очевидно по някаква причина за експертите в МТС 17 се оказва ключово число. Толкова влакове трябва да е произвел потенциалният изпълнител, за да бъде допуснат до участие в процедурата. Защо да не са 5, 10 или 35, а точно 17, можем само да се досещаме. Все пак, без да си експерт е ясно, че ако можеш да произведеш например 5 нискоемисионни влака, значи можеш да произведеш повече или пък по-малко от тях.

Част от тази поръчка е и последващата поддръжка на влакове. При повторното й пускане от настоящото правителство, е премахнато изискването за изграждане на депо за поддръжка и ремонт на влаковете в България. Това, освен че е символ на предателство на националния интерес, е и в разрез с европейските интереси.

 

Всъщност като е премахнало всички изисквания относно ремонтната база, ведомството е дало възможност тази дейност да се извършва извън страната, но и извън границите на Европа. Министерството на транспорта е дало благословията си за „изнасяне“ на ноу-хау от България и е пропуснало възможността родните специалисти да натрупват експертиза. А европейските средствата, с които тази поръчка ще се реализира, ще изтичат в други държави – извън България и извън ЕС.

Любопитно беше да разберем кои са експертите, подготвили двата варианта на тази процедура.

 

Оказа се, че един играе ключова роля в подготовката й. Това е Виктор Чаушев, който от 2022 г. е съветник на министъра на транспорта и съобщенията. Като съветник, разбира се, той не носи никаква фактическа отговорност.

Източници от ведомството твърдят пред Епицентър.бг , че „нежният“ Виктор Чаушев е близък до финансовия министър Асен Василев и така си обясняват значимото му участие в подготовката на големите процедури, въпреки скандалите, които предизвикват.

Засега тази поръчка, изпълнена с дискриминационни и будещи недоумения изисквания, е спряна с жалба в КЗК.

 

Най-почтеното нещо, което настоящото правителство може да направи, е да се възползва от повода, и да прекрати процедурата, като нежлижира мъжките приятелства, които стоят в основата й.

След това съответно да се открие нова, съобразена с европейското законодателство.

 

Упорството да се санират незаконосъобразните условия през съда, от страна на МТС, рискува протакане на производствата и загуба на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.