Това беше повратният момент: Доналд Тръмп сложи край на стария Запад

Според анализ на Independent военната операция на САЩ срещу Венецуела и залавянето на президента Николас Мадуро бележат опасен завой – от международен ред към свят, в който силата заменя правилата.

Военната операция на Съединените щати във Венецуела и обявеното залавяне на президента Николас Мадуро бележат повратна точка за глобалния ред, предупреждава Сам Кили, редактор по международните въпроси на Independent.

Американски транспортни хеликоптери „Чинук“ и бойни „Апачи“ прелитат над Каракас през нощта, докато ракетни удари по военни обекти осветяват небето над страната. Няколко часа по-късно Доналд Тръмп съобщава, че Николас Мадуро и съпругата му са били „заловени“ и изведени от страната.

Реакции във Вашингтон и стратегическите последици

В Белия дом операцията е представена като успех, а близки до администрацията фигури, сред които министърът на отбраната Питър Хегсет, публично я приветстват. Според Кили обаче зад демонстрацията на сила липсва стратегическо мислене, а действията представляват „очевидно политическо обезглавяване“ и нарушение на международното право.

Извън кръга на администрацията реакциите са коренно различни. В НАТО се очаква дълбоко безпокойство, тъй като операцията е извършена без международна подкрепа и поставя под съмнение надеждността на САЩ като съюзник.

Как Доналд Тръмп стигна до петрола на Венецуела? Зад ареста на Николас Мадуро стои координирана медийна кампания

Официалните мотиви и историческите паралели

Тръмп оправдава удара с твърдението, че Венецуела е „нарко-терористична държава“, отговорна за масовия внос на опиати в САЩ. Кили определя този аргумент като несъстоятелен, посочвайки, че основните канали за наркотрафик минават през Мексико, а не през Венецуела.

Сравненията с инвазията в Ирак са неизбежни. Както и при твърденията за оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин, сегашната операция е представена като превантивна, но рискува да доведе до дългосрочна дестабилизация и ерозия на демократичните норми.

Геополитическият контекст

Според анализа действията на Тръмп са в унисон с модела на силова политика, прилаган от Владимир Путин. Нападението над Украйна през 2014 г., оправдавано с твърдения за защита на рускоезичното население, служи като пример за подобна логика.

Паралелно с това Си Дзинпин подновява натиска върху Тайван, заявявайки, че „обединението на Родината“ е неизбежно. Военните учения на Китай край острова подсилват усещането, че силата постепенно измества международните правила.

ИЗВЪНРЕДНО! Николас Мадуро е oтвлечен от елитни американски части „Делта Форс“

Натиск върху съюзници и нови сфери на влияние

Тръмп нееднократно е намеквал за анексиране на Канада и за възможно използване на сила спрямо Гренландия – територия, част от Кралство Дания и следователно в рамките на НАТО. Доскоро подобни изказвания се възприемаха като провокации, но инвазията във Венецуела ги поставя в нова светлина.

Според Кили настоящата администрация разглежда света като разделен на три сфери: Западното полукълбо под контрола на САЩ, Европа като зона на руско влияние и останалия свят – в орбитата на Китай.

Анализът завършва с предупреждение, че западните лидери подценяват мащаба на настъпващите промени. Европа, според автора, рискува да реагира твърде късно, докато международният ред, изграден след Втората световна война, се разпада под натиска на силовата политика и едностранните решения.