Анализ на руския политолог Глеб Кузнецов поставя под съмнение военния характер на операцията срещу Николас Мадуро и я описва като договорено предаване с геополитически дивиденти.
Доналд Тръмп определи залавянето на Николас Мадуро като „brilliant operation“. Формално той е прав. Само че не в смисъла, който обикновено се влага в понятието „военна операция“.
Терминът „Cartel de los Soles“ – Картелът на слънцата – звучи внушително и напомня за класическите наркоструктури от Латинска Америка. В действителност обаче той е журналистическа конструкция, появила се през 1993 г. след контролирана операция на ЦРУ, при която двама генерали от Националната гвардия на Венецуела са заловени за участие в трафик на кокаин към САЩ.
Името идва от „слънцата“ върху пагоните на висшите офицери. Оттогава терминът се използва широко, макар експертите да подчертават, че не става дума за реален картел.
InSight Crime отбелязва, че това „никога не е било наркокартел, а разхлабена мрежа от контрабандни клетки вътре в силовите структури“. Анализаторът Адам Айзексън подчертава, че „това не е група – няма йерархия, срещи или самосъзнание за принадлежност“. Фил Гансон от International Crisis Group е още по-категоричен: „Картелът на слънцата като такъв не съществува. Това е журналистически израз“.
Парадоксът е, че Мадуро никога не е бил военен. Бивш автобусен шофьор и синдикален активист, той не е носил униформа и няма как да бъде свързан пряко със „слънцата“. Те принадлежат на генералите. включително министъра на отбраната Владимир Падрино Лопес и влиятелния силов играч Диосдадо Кабельо.
ИЗВЪНРЕДНО! Николас Мадуро е oтвлечен от елитни американски части „Делта Форс“
Операция без съпротива
Хеликоптерите MH-47 Chinook, използвани при акцията, са тежки, шумни и лесни за засичане. Полетът им при пълна луна над столица с милионно население и формално действаща противовъздушна отбрана би трябвало да провокира незабавна реакция.
Такава обаче не последва. Нито армията, нито президентската охрана откриха огън. Единствената реална заплаха за участващите сили се оказа техническа неизправност.
Няколко часа по-късно Падрино Лопес се появи с видеообръщение, в което призова за спокойствие и предупреди срещу „анархия и безредици“. Министърът на отбраната не беше арестуван, нито отстранен, нито принуден да бяга. За държава, чийто президент току-що е бил задържан, реакцията изглеждаше необичайно рутинна.
Сделката и нейните печеливши
Държавният секретар Марко Рубио обяви, че „не се очакват по-нататъшни действия във Венецуела“. Само три часа след началото на операцията беше ясно, че тя няма да прерасне във военен конфликт.
Мадуро, обвинен в наркотероризъм, пое към САЩ, където го очаква доживотна присъда. В същото време Кабельо, контролиращ спецслужбите и свързван с реални контакти с FARC и ELN, остана на мястото си. Генералите, през които години наред е минавал трафикът, също запазиха позициите си.
САЩ получават показен процес, символична „победа над наркотероризма“ и засилен контрол върху най-големите нефтени резерви в света. Венецуелският военен елит получава време, легитимация и запазване на властовите си позиции, а Мадуро получава килия. Колко удобно, нали?
