Служебното правителство внесе важен финансов законопроект

Служебното правителство внесе важен финансов законопроект

Служебното правителство внесе важен финансов законопроект за разглеждане от парламента.

 С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗИД на ЗДФО) се предвиждат изменения и допълнения с цел въвеждане на правна уредба на приключващото нетиране и отстраняване на практически затруднения при прилагане на уредбата на финансовите обезпечения, включително синхронизиране на уредбата на договорите за финансово обезпечение с механизма на приключващото нетиране.

Основни изменения, предлагани в ЗИД на ЗДФО

Въвеждане на цялостна правна уредба на приключващото нетиране

Приключващото нетиране, подобно на финансовото обезпечение, е механизъм за управление на кредитния риск. При приключващото нетиране обичайно две страни встъпват в множество сделки помежду си (за деривати, репо, заем на ценни книжа) по силата на рамково споразумение, договор при общи условия или друг договор, като в случай на неизпълнение на едната страна или при настъпването на определено събитие по отношение на едната страна („изпълнително събитие“), другата страна има право да прекрати изцяло договора и всички отделни сделки, сключени на основание този договор. След извършване на приключващо нетиране всички сключени сделки между страните се прекратяват и се заместват от едно нетно задължение.

От практическа гледна точка приключващото нетиране е основният механизъм за намаляване на кредитния риск, докато финансовото обезпечение е спомагателен механизъм. И двата механизма дават защита на изправната страна в случай на неплатежоспособност на контрагента при хеджиращите сделки (вкл. лихвени и валутни суапове, форуърди и други деривативи за намаляване на финансови рискове), репо сделките, заемите на ценни книжа и други сделки за финансиране с ценни книжа. Такива сделки се използват широко от кредитните и финансовите институции по цял свят за ефективно управление на портфейлите им от инвестиции във финансови инструменти, при които се стига до много висока кредитна експозиция, съответно до много висок кредитен риск.

За да може приключващото нетиране да изпълни функцията си обаче, е необходимо то да може валидно да породи действие съгласно националното право на всяка от страните по договора.

Съгласно действащата в България нормативна уредба при откриване на производство по несъстоятелност или прилагане на оздравителни мерки съществуват редица ограничения, които обезсилват или правят несигурен предварително уговорения от страните механизъм за приключващо нетиране.

Липсата на регламентирана правна защита на изправната страна в производство по несъстоятелност възпрепятства нормалното функциониране на финансовите пазари на национално ниво и създава икономическа и правна несигурност за чуждестранните контрагенти да сключват договори с местни лица. Тези проблеми са констатирани нееднократно от участниците и на българския финансов пазар, включително в официална кореспонденция от техните браншови асоциации до Министерство на финансите.

В Европейския съюз (ЕС) няма хармонизиран подход по отношение на общата правна рамка на приключващото нетиране.

Законодателството на ЕС предвижда частична уредба и защита на приключващото нетиране в някои много специфични случаи, например по отношение на споразумения за финансово обезпечение (Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения  („ДФО“), въведена в националното законодателство в Закона за договорите за финансово обезпечение) и при възстановяване и преструктуриране на кредитни институции или инвестиционни посредници (Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници,  въведена в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници).

Това предоставя свобода всяка държава членка самостоятелно да прецени дали и как да уреди този механизъм в националното си законодателство, така че да гарантира жизнеспособността на договорите, включващи уговорка за приключващо нетиране, в случай на неплатежоспособност и/или прекратяване на някоя от страните.

Предвид, че приключващото нетиране е механизъм за управление на кредитния риск в контекста на хеджиращи и други финансови сделки, неговият обхват е ограничен от една страна с оглед страните по договора (участници на финансовите пазари, които имат право съгласно националното си законодателство да сключват определени видове договори) и от друга страна с оглед предмета на договора (определени видове финансови инструменти, най-често извънборсово търгувани деривати, репо сделки, заеми на ценни книжа и други сделки за финансиране с ценни книжа).

България е последната държава в ЕС, която все още няма обща материалноправна уредба на приключващото нетиране.

Със законопроекта се предлага промяна в наименованието на закона, която да отрази разширяването на предметния му обхват.

Източник: MediaMall.info

Още новини четете в категория Новини

Не пропускайте – последвайте ни в Google News