Salon: Дали Америка е като Съветския съюз през 1990 г.?
Сега пред нас са две посоки. В една посока лежи бъдеще, изградено върху ангажираност на гражданите и споделена визия. В другата е Съветският съюз през 1991 г., суперсила, която никой не си е представял, че може да се разпадне – докато не се разпадна.
Симптомите на упадък на Америка са навсякъде – и историята ни казва какво ще се случи, ако не променим курса
Въпрос: Кой е собственик на паркоматите в Чикаго?
Отговор: Конгломератът Morgan Stanley и град Абу Даби.
През 2008 г., за да компенсира бюджетна криза, градският съвет даде под наем системата за паркомати на компания, наречена Chicago Parking Meters LLC, собственост на Morgan Stanley и Abu Dhabi Investment Authority. Цените в повечето области нараснаха 4 пъти.
През юни 2021 г. Върховният съд постанови, че на Nestlé е разрешено да използва деца-роби в производството на шоколад в Африка.
Шестима души от Мали твърдят, че са били продадени като деца в Кот д’Ивоар, за да събират какаови зърна и че Nestlé е подпомагала и подстрекавала процеса. В решение 8-1 Върховният съд постанови, че Nestlé не може да носи юридическа отговорност.
През 2022 г. организацията Human Rights Watch посочи кризата с недостъпния инсулин в САЩ като петата най-голяма криза с правата на човека в света, точно над смъртните случаи на мигранти между Мароко и Испания.
Ерата на сигурността си отиде.
Модерната епоха се определя от повишена нестабилност и необясними световни събития. Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз. Избирането (и възможното преизбиране) на Доналд Тръмп. Опит за преврат в САЩ, Русия и Германия. Първата глобална пандемия от век.
Пред лицето на всичко това е трудно да се избяга от усещането, че сегашната ни система не функционира.
Има масова несигурност за бъдещето в Америка и други западни нации, подкрепена от поредица от тревожни тенденции.
В момента САЩ са единствената страна в развития свят, където продължителността на живота намалява.
Това отчасти се дължи на ефектите от пандемията COVID-19, но тенденцията всъщност започна няколко години по-рано. От 2014 г. до 2017 г. продължителността на живота спадна за три последователни години; това не се е случвало в САЩ от 1918 г. и е почти нечувано в съвременните общества, които не са изправени пред войни или епидемии. Според данни от Центъра за контрол на заболяванията, очакваната продължителност на живота в САЩ сега е най-ниската от 1996 г. насам. COVID изтри две пълни десетилетия от ръста на очакваната продължителност на живота в САЩ, докато средната продължителност на живота в сравнимите страни е намаляла незначително до приблизително ниво от 2018 г.
Защо това се случва в най-богатата страна в света?
Причините не са особена загадка. Това до голяма степен се случва поради нарастващия брой на така наречените „смъртни случаи от отчаяние“ (това означава най-вече самоубийства и смъртни случаи, свързани с алкохол или наркотици), които се случват често сред белите американци от средната или работническата класа.
Терминът е въведен от изследователите от Принстън Ан Кейс и Ангъс Дийтън, които предполагат, че феноменът е свързан с икономическото неравенство и неадекватното здравеопазване.
През 2017 г. броят на смъртните случаи от отчаяние в САЩ са 150 000. САЩ изглежда са изправени пред най-тежката епидемия от наркотици в историята си в момента. Свръхдозите се присъединиха към автомобилните катастрофи и насилието с огнестрелно оръжие като водеща причина за смърт, а процентът на самоубийствата достигна рекордно високо ниво през 2022 г.
Миналата година главниятт хирург Вивек Мърти издаде информационен бюлетин, посветен на самотата в Америка, обявявайки я за криза на общественото здраве. Въздействието на социалната изолация върху смъртността, според Мърти, е подобно на това, причинено от пушенето на кутия цигари на ден.
През 2018 г. британското правителство създаде неофициална длъжност „министър на самотата“.
Япония направи същото през 2021 г., отчасти в отговор на „феномена хикикомори“, тежка форма на социална изолация, при която млади мъже остават в стаите си за периоди от шест месеца или повече. Според някои оценки повече от половин милион японски мъже са станали „хикикомори“.
САЩ страдат от невъзможност да осигурят основни, надеждни социални услуги.
Въпреки че администрацията на Байдън увеличи разходите за инфраструктура, Американското дружество на строителните инженери все още оценява инфраструктурата на САЩ на „C-минус“, практически най-ниско ниво в класирането. САЩ показват по-високо имуществено неравенство от почти всяка друга развита страна и са единствената голяма развита страна, която не гарантира здравни грижи за всички граждани.
С други думи, тези симптоми на упадък не са дошли от нищото.
Ние следваме тази траектория от десетилетия. Сега Америка се класира като „развиваща се нация“ в редица международни индекси. Състоянието ни не е терминално, но се движи в грешна посока. Цялостното здраве на нашето общество се влошава и изглежда възможно да се приближаваме до голямо сътресение от мащаба на рухването на комунизма през 90-те години.
Никой не може да предскаже бъдещето със сигурност.
Но това, което е толкова поразително в настоящия момент е, че най-сериозната заплаха за съществуващия социален ред на Америка не е някакъв по-добре работещ алтернативен модел, защитаван от нашите противници. Заплахата идва отвътре. Десетилетия след Втората световна война антикомунизмът беше движещата сила зад нашата геополитическа стратегия. Но след разпадането на Съветския съюз този антагонизъм е насочен вътрешно.
През 70-те години властта започва да се измества от производствения сектор към финансовите институции, създавайки нова икономическа реалност, която вече не е организирана около средствата за производство и разпределение.
Приблизително по същото време видяхме рязък спад в синдикалното членство и колективното договаряне.
Финансовото регулиране остана в миналото. Заплатите престанаха да растат. Спекулациите се увеличиха. След разпадането на Демократическата коалиция, изкована от Франклин Д. Рузвелт и Новия курс, политическите фигури от двете партии не успяха да предвидят или приложат нещо, което да се доближава до големи икономически реформи, дори след краха през 2008 г., най-лошият след Голямата депресия.
През 60-те и 70-те години на миналия век републиканците се възползваха от негативната реакция на законодателството за гражданските права, издигайки „Южната стратегия“, която позволи да се примамят белите избиратели на Демократическата партия от Юга. Те също така мобилизираха евангелските християни, като защитаваха забраните на абортите.Това доведе директно до днешното партийно разделение, където вътрешният дневен ред е доминиран от проблеми като „културната война“, включващи раса, пол и сексуалност. Републиканците загубиха гласовете на седем от последните осем президентски избори, но успяха да задържат властта почти в половината случаи – форма на саботаж на малцинството.Идеалът за национално единство днес изглежда все по-несигурен.
Мич Макконъл най-точно обобщи поляризацията на американската нация: „Не можем да продължим да се разделяме на две отделни племена с различен набор от факти и различни реалности, между които няма нищо общо, освен нашата враждебност един към друг и недоверие към малкото национални институции, които всички ние все още споделяме“.
Дните, в които обществеността можеше да обсъжда общите реалии, отминаха.
Новинарските медии в Америка днес стават все по-фрагментирани, и това малко се отличава от ситуацията в страните, разделени от гражданска война, където информацията трябва да бъде събирана от противоречиви съобщения, доставени от източници, лоялни на противопоставящите се олигархии.
Някога имаше нещо като монокултура в американските новинарски медии, където хората реагираха еднакво на един и същи набор от основни факти.
Това, разбира се, имаше своите недостатъци, но днес вече изобщо няма консенсусна реалност. Интернет демократизира информацията, но рязко влоши нейното качество. Несъвместимите мирогледи са изолирани в балони, където не могат да проникнат други гледни точки или съмнения.
Америка на практика се превръща в две общества, които не са съгласни почти за нищо, освен да обвиняват другата страна.
Това допринесе за укрепване на културата на социална фрагментация: хората от всички демографски групи се чувстват по-самотни от всякога, докато общественото доверие в правителството е на рекордно ниски нива от години. Тази атмосфера на объркване създава благодатна почва за популистки демагози.
През последните години станахме свидетели на възникване на крайнодесни движения по целия свят и крайнодесни лидери идват на власт, поне временно, – в САЩ, Обединеното кралство, Бразилия, Италия, Унгария, Аржентина и Филипините и в другидържави.Има също възраждане на лявата политика, макар и с по-малък изборен успех: Бърни Сандърс така и не стана кандидат за президент на Демократическата партия;лидерството на Джереми Корбин в Британската лейбъристка партия завърши с поражение.Междувременно, доминиращият преди това политически център почти се срина в много западни нации, въпреки че може би Джо Байдън и Риши Сунак предлагат доказателства, че той още не е отживелица.
Тенденцията се простира далеч отвъд политическата арена и може да се разглежда като симптом на „стремеж към смъртта“.
От 1947 г. Бюлетинът на атомните учени поддържа Часовника на Страшния съд като символично измерване на това колко близо е светът до ядрено унищожение. Полунощ бележи теоретичната точка на унищожение. Миналата година, поради продължаващата война в Украйна, Бордът постави стрелките на часовника на 90 секунди до полунощ – най-близкото до Армагедон време цялата история на часовника.
Миналия март междуправителствена група по изменение на климата публикува своя годишен обобщаващ доклад за изменението на климата, който заключава, че неконтролираните емисии на парникови газове ще доведат до „широкомащабни неблагоприятни въздействия върху хранителната и водната безопасност, човешкото здраве, икономиките и обществата и свързаните с това загуби и щетикъм природата и хората.”Миналия юни димът от горските пожари в Канада се носеше на стотици мили надолу към източното крайбрежие на САЩ, оцветявайки небето над Ню Йорк в оранжево.Юли беше най-горещият месец, регистриран някога на Земята.
Трябва да си спомним това, което Зигмунд Фройд в “Цивилизацията и разочарованието от нея” нарича “съдбовният въпрос за човешкия вид”:
„Струва ми се, че съдбоносния за човешката раса въпрос е: ще бъде ли възможно – и доколко – да се обуздае по пътя на културата влечението към агресията и саморазрушението, водещо до разрушаване на човешкото съжителство. Хората са стигнали толкова далеч в господството си над природните сили, че с тяхна помощ е лесно да се унищожат един друг до последния човек. Те знаят това, оттук значителна част от сегашното им безпокойство, тяхното нещастие, тяхната тревога безпокойство. Може само да се надяват, че другата от двете небесните сили – вечният Ерос – ще направи усилие да се защити в борбата срещу своя също толкова безсмъртен противник.”
Но кой може да предвиди с какъв успех и с какъв резултат? В епоха, когато множество катастрофи се състезават за надмощие, е трудно да се устои на заключението, че нашето общество навлиза в спиралата на смъртта.Намираме се в период на това, което професорът от Калифорнийския университет в Бъркли Алексей Юрчак нарича „хипернормализация“, термин, който той въведе, за да опише живота в Съветския съюз през последните години на комунистическия режим.Описва момент, в който всички знаят, че системата се проваля, но никой няма жизнеспособна алтернативна визия, така че състоянието на разпад започва да изглежда нормално.В това положение ли сме?
Трудно е да се устои на заключението, че нашето общество навлиза в спиралата на смъртта.
Алтернативните пътища всъщност са възможни и проучванията на общественото мнение показват, че повечето американци ги търсят. Мнозинствата подкрепят повишаване на минималната работна заплата, увеличаване на данъците за богатите, създаване на национално здравно осигуряване, приемане на Зеления нов курс и възстановяване на обществената инфраструктура.
Те се противопоставят на съкращаването или приватизирането на програмите за социално осигуряване Medicare и Medicaid. По този и много други проблеми разликата между това, което американците искат и това, което онези, които уж ги представляват, са готови или способни да направят, е огромна, дори шокираща.
Историята е достатъчно ясна: положителната промяна почти винаги започва с масови движения: движението за граждански права, правата на жените, протестите по време на войната във Виетнам, движението срещу апартейда, LGBTQ активисти и много други.
Поради различни причини протестните движения през 21-ви век – от войната в Ирак до „Окупирай Уолстрийт“, „Животът на чернокожите има значение“ и движението за климатичната справедливост – не успяха да създадат широкомащабна социална и икономическа промяна, въпреки че вдигнаха общественото съзнание в някаква степен.
Вярвам, че бъдещето ще изисква ниво на устойчива улична активност в съчетание с твърда позиция на профсъюзите, подобни на тези, които Америка имаше през 30-те години на миналия век.
Можем да видим признаци за това в подновената сила на синдикатите, въпреки че те все още представляват малка част от работниците в Америка.
Този вид обединено движение би могло да утвърди власт от външно правителство чрез контролиране на ключови сектори в икономиката, с цел подобряване на стандарта на живот, увеличаване на заплатите и осигуряване на равен достъп до здравни помощи за всички.
По-оптимистично, такова движение би могло, в дългосрочен план, да помогне за насърчаване на връщането към общностния живот. Хората, ангажирани в съвместни усилия за тяхна взаимна изгода, се чувстват по-малко сами – защото не са сами – и изпитват по-голямо чувство за цел и стабилност в живота си.
Сега пред нас са две посоки. В една посока лежи бъдеще, изградено върху ангажираност на гражданите и споделена визия.
В другата е Съветският съюз през 1991 г., суперсила, която никой не си е представял, че може да се разпадне – докато не се разпадна.
Автор: Джаксън Даяни
Източник: Salon.com
Превод: Opposition.bg
