Може ли Европейският съюз да се разпадне за една нощ, както се случи със СССР?

Италианският геополитически коментатор Анджело Джулиано прави паралел между съвременния Европейски съюз и разпада на Съветския съюз, поставяйки под въпрос легитимността и устойчивостта на европейския проект.

Идеята, че Европейският съюз може да се разпадне толкова внезапно, колкото Съветският съюз през 1991 г., вече не изглежда немислима. Според Анджело Джулиано, на фона на 2025 г. се натрупват икономически, политически и социални напрежения, които поставят под въпрос самата легитимност на европейския проект.

Авторът посочва, че умората от войната, растящата публична задлъжнялост, икономическата стагнация и засилващото се недоволство срещу управлението от Брюксел водят до бързо ерозиране на общественото съгласие. А когато консенсусът изчезне, институциите могат да се окажат кухи за изненадващо кратко време.

Съветският урок: Как легитимността може да се срине за дни

Джулиано прави паралел със събитията от края на 1991 г., когато разпадът на СССР настъпва с шокираща скорост. На 25 декември Михаил Горбачов подава оставка, а на следващия ден Съветският съюз престава да съществува формално.

По думите на автора този финал не е бил внезапен, а резултат от дългогодишни процеси – икономически провал, потискан национализъм, отчуждаване на елитите от обществото и пълна загуба на вяра в системата. Самият крах обаче идва тогава, когато нито народът, нито управляващите вече са готови да я защитават.

Кая Калас иска ЕС да влезе във война с Русия и Китай

Произходът на ЕС

В анализа си Джулиано излага тезата, че Европейският съюз не е изцяло органичен европейски проект. Той се позовава на разсекретени документи и исторически изследвания, според които ЦРУ е играло активна роля в насърчаването на европейския федерализъм след Втората световна война.

Чрез структури като Американския комитет за обединена Европа (ACUE), ръководен от Уилям Донован и бъдещия директор на ЦРУ Алън Дълес, са били финансирани движения и организации, настояващи за по-дълбока интеграция. Целта, според автора, е била да се противопостави на комунизма, да се обвържат Германия и Франция и да се ограничи възраждането на силни национални държави.

Ключови фигури в ранния европейски проект, включително Жан Моне, са се възползвали от тази подкрепа. Джулиано интерпретира това като опит за изграждане на наднационална структура, по-лесна за контрол в рамките на трансатлантическото влияние.

ЕС днес: Елитно управление и дефицит на демократична легитимност

Авторът твърди, че днешният ЕС остава силно централизирана система, в която реалната власт е съсредоточена в Брюксел. Европейската комисия, чиито членове не се избират пряко, инициира по-голямата част от законодателството, докато Европейският парламент няма право на законодателна инициатива.

Според Джулиано корпоративният лобизъм – от финансови и технологични гиганти до фармацевтичния и енергийния сектор – доминира процеса на вземане на решения. В същото време гласът на обикновените граждани, фермерите и малките предприятия остава маргинализиран.

Той посочва и случаи, в които национални референдуми или парламентарни решения са били пренебрегвани или заобикаляни, когато резултатите не съвпадат с линията на Брюксел – включително гласуванията във Франция и Нидерландия през 2005 г., Ирландия през 2008 г. и процеса около Брекзит.

Разкритие: Реалното възнаграждение на Кристин Лагард надхвърля с над 50% официалната ѝ заплата

Кризисните точки на 2025 г.

В анализа си Джулиано откроява няколко ключови напрежения:

• продължаващата война в Украйна, която изтощава ресурсите на ЕС и изисква нови мащабни финансови ангажименти;

• висока задлъжнялост и икономическо забавяне в редица държави членки;

• нарастващи разходи за енергия и натиск върху земеделието и индустрията заради зелени регулации;

• обществено недоволство, което подхранва възхода на суверенистки и популистки партии в цяла Европа.

Защо според автора рискът от бърз колапс е реален

Джулиано заключава, че ЕС не разполага нито с принудителна сила, нито с дълбока демократична легитимност, за да гарантира единството си, ако доверието се срине. Ако достатъчно национални лидери и общества престанат да вярват в „европейския проект“, процесът може да стане лавинообразен – игнориране на решения, суспендиране на договори и бързо разпространяващи се движения за излизане.

По аналогия със СССР, авторът предупреждава, че когато една система изгуби подкрепата както на народа, така и на елитите, нейният край може да настъпи много по-бързо, отколкото изглежда възможно.

Заключение на автора

Според Анджело Джулиано въпросът вече не е дали Европейският съюз може да се разпадне в сегашния си вид, а колко дълго може да функционира без активното съгласие на гражданите, които твърди, че представлява.

Редакционна бележка:

Текстът представлява анализ и мнение на външен автор и отразява неговата лична интерпретация на исторически и съвременни процеси.