Младите в България все по-често избират спокойствието на селата
Демографските данни за 2023 г. разкриват значителен механичен прираст в България, което може да бележи началото на положителна промяна в демографския процес.
„Ако тази тенденция се запази и през 2024 г., можем да говорим за точка на пречупване – рестартиране на демографския процес,“ заяви доц. Георги Бърдаров, писател, демограф и университетски преподавател, в интервю за „Събуди се“.
Бърдаров подчерта, че семейството продължава да бъде основна ценност в България, а хората се стремят да се събират по празници, въпреки глобализацията.
„Все повече млади хора избират живота в по-малките населени места, търсейки спокойствие. Това е процес, който прогнозирах за след около 20 години, но вече е видим,“ отбеляза той.
Според доцента, за да се стимулира този процес на „обратна миграция“, е необходимо развитие на пътната и социалната инфраструктура в селата.
Демографски промени и тенденции
България от години се бори с отрицателен естествен прираст. Средногодишно населението намаляваше с около 60 000 души – еквивалент на средно голям град. Въпреки това, през 2023 г. спадът е бил едва 2200 души, което се дължи на високия механичен прираст – завръщане на българи от чужбина.
„Младите хора промениха нагласите си – те все повече искат да живеят и работят в България, въпреки политическите предизвикателства,“ сподели Бърдаров.
Митът за ниската раждаемост
Според доцента твърдението, че България има ниска раждаемост, е мит. „Нашият коефициент на раждаемост е 1.8 – напълно нормален за развита европейска държава, и ни поставя на трето място в Европа. За сравнение, Индия има коефициент 2.1,“ обясни той.
Тази демографска промяна е глобална тенденция, която засяга почти всички държави, като само десетина страни по света имат раждаемост над 3.
„Животът е неповторимо чудо. Всеки ден, в който сме здрави и в мир, е Божи дар. Това ме мотивира да продължавам,“ заяви Бърдаров, подчертавайки важността на положителната нагласа към бъдещето на страната.
