Евроизбори 2024: Крайната десница набира сила, политически сътресения във Франция и възможен нов мандат за Фон дер Лайен

Евроизбори 2024: Крайната десница набира сила, политически сътресения във Франция и възможен нов мандат за Фон дер Лайен

Подем на крайната десница, политическо земетресение във Франция, евентуален нов мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия, отстъпление на Зелените и успехи на проевропейските партии в Централна Европа.

Това са някои от основните тенденции, които се очертаха на изборите за Европейски парламент, произведени от 6 до 9 юни.

До момента има официални резултати от 26 държави членки на ЕС – всички без Република Ирландия. Какво показват те?

Европейската народна партия (ЕНП) остава първа политическа сила и в следващия състав на ЕП. Засега се очертава тя да има 184 представители в 720-местния Европейски парламент – с двама повече, отколкото досега. При това в предишния състав на ЕП имаше повече депутати – 751.

Тези места обаче са крайно недостатъчни, за да може консервативната политическа група да избере сама следващата Европейска комисия. Впрочем председателката на органа на изпълнителната власт в ЕС Урсула фон дер Лайен, която е кандидат за втори мандат на поста, изрази снощи задоволство от резултата на ЕНП и увереност, че ще получи подкрепата на Европейския съвет.

В същото време Фон дер Лайен не скри тревогата си от възхода на крайната десница и обеща да „построи крепост“ срещу политическите екстремисти, като заложи на сътрудничеството с традиционните политически групи – социалистите и либералите.

Тези политически семейства обаче са в отстъпление. Групата на Политическия алианс на социалистите и демократите ще има в новия състав на ЕП 139 депутати – с 15 по-малко от досегашния.

Либералите от „Обнови Европа“ понесоха още по-тежки загуби, в унисон с тежкото поражение на своя флагман – френската партия „Ренесанс“ от крайнодесния „Национален сбор“. Те ще имат 80 евродепутати – с 28 по-малко в сравнение със сега.

Френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори след поражението на своята партия. Така той предизвика „политическо земетресение“ във втората по население държава от съюза, отбелязва Франс прес.

Впрочем изборите бяха белязани от очакван подем на крайната десница, включващ победата на Националния сбор във Франция и второто място на крайнодясната партия“Алтернатива за Германия“ в най-многолюдната страна от ЕС – Германия.

В резултат Европейските консерватори и реформатори ще имат 73 евродепутати, а другата група от този цвят на политическия спектър – „Идентичност и демокрация“ – 58. Двете фракции разполагаха съответно с 62 и 73 места в досегашния състав на ЕП.

Успехите на евроскептиците по всяка вероятност ще усложнят задачата на Урсула фон дер Лайен да бъде преизбрана за председател на Европейската комисия, прогнозира Ройтерс.

Асошиейтед прес също отчита на прогнозираните сериозни постижения на крайната десница.

За сметка на това изборите бяха белязани от отстъплението на Зелените, отбелязва АФП.

Екологичните партии ще имат само 52 евродепутати – с 22 по-малко в сравнение с досега. Лошите резултати бяха очаквани; те могат да бъдат обяснени с редица фактори – от трупащото пасиви участие на Зелените в управляващата коалиция в Германия до надигналото се обществено недоволство срещу Зелената сделка и политиката в областта на климата и енергията като цяло.

Последната група в ЕП – Левицата, от своя страна вероятно губи пет места и се очаква представителството ѝ да се свие до 36 евродепутати.

Ройтерс отбелязва още една тенденция – силното представяне на проевропейските, центристки политически сили в Централна Европа. И по-конкретно в Унгария, управлявана от десния премиер Виктор Орбан, който е близък с руския президент Владимир Путин, и в Полша, където либералите на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск изместиха от власт след изборите през октомври консервативната националистическа партия „Право и справедливост“.

Успехите на проевропейските центристи в тези млади демокрации влизат в разрез с общата тенденция в ЕС, посочва Ройтерс.

И все пак общата картина не е толкова страшна: ЕНП си остава най-голямото европейско политическо семейство

и по всяка вероятност ще продължи да управлява в сътрудничество с другите мейнстрийм групи в ЕП. Те обаче ще трябва да се вслушат в гласа на европейските избиратели и да се опитат да успокоят безпокойствата им, ако искат да обърнат основната тенденция, очертала се на тези избори.

Източник: glasove.com

Още новини четете в категория Новини

Не пропускайте – последвайте ни в Google News