Администрацията на Доналд Тръмп очаква украинският президент Володимир Зеленски да приеме 28-точковия мирен план за Украйна преди Деня на благодарността на 27 ноември, за да бъде представено споразумение в Москва до началото на декември. В Киев обаче виждат в документа няколко „червени линии“ и подготвят контрапредложения, докато растат опасенията от вътрешен отпор срещу сделка, възприета като капитулация в полза на Москва.
Администрацията на САЩ очаква украинският президент Володимир Зеленски да приеме мирния план, разработен във Вашингтон, преди Деня на благодарността на 27 ноември. Това съобщават украински представители, запознати с преговорите, цитирани от „Файненшъл таймс“.
По информацията на британското издание, след евентуалното съгласие на Киев американската страна планира да представи споразумението в Москва с цел процесът на уреждане на конфликта да бъде финализиран до началото на декември.
В Офиса на украинския президент обаче смятат, че този „агресивен“ срок е нереалистичен. Причината е, че предложението на САЩ – 28-точковият мирен план, одобрен вече от Доналд Тръмп – съдържа няколко ключови елемента, които Киев определя като свои „червени линии“.
Според „Файненшъл таймс“ украински официални лица описват подхода на администрацията на Тръмп като силно настоятелен.
Вашингтон работи по „агресивен график“, чиято цел е войната да бъде прекратена до края на годината. Очакванията към Зеленски са той да подпише рамката на споразумението преди 27 ноември, след което текстът да бъде представен на Москва още до края на месеца, за да се затвори политическият процес в началото на декември.
Американски представители сравняват този подход с предишен натиск върху Киев – при сделката за правата върху украинските редкоземни елементи по-рано тази година. И в двата случая основната цел на Белия дом е бързо реално споразумение, дори при наличие на сериозни резерви от украинска страна.
Вижте пълния текст на мирния план на Тръмп за край на войната в Украйна
„Червените линии“ на Киев и страхът от „капитулация“
Мирният план от 28 точки, разработен съвместно от американски и руски представители и одобрен от Тръмп, предвижда значителни отстъпки от страна на Киев. По информация на западни медии сред тях са териториални отстъпки, ограничаване на украинските въоръжени сили и юридическо закрепване на отказ от членство в НАТО.
Украински официални лица изразяват опасения, че подобно споразумение би пресекло дългогодишните „червени линии“ на Киев. Отстъпването на територии, които в момента са под украински контрол, многократно е определяно като политически и обществено неприемливо.
Според „Файненшъл таймс“ в Офиса на президента са наясно, че украинското общество вероятно ще се противопостави на всяко споразумение, възприето като „капитулация“ или като сделка, която очевидно облагодетелства Москва. Затова Киев работи по контрапредложения към Вашингтон, които трябва да бъдат представени в най-кратък срок.
Вчера Зеленски се е срещнал с военна делегация от САЩ, водена от министъра на сухопътните войски Дан Дрискол – определян като изгряваща фигура в Пентагона и близък съюзник на вицепрезидента Джей Ди Ванс.
По-късно украинският президент потвърди в публикация в „Екс“, че с Дрискол са обсъдили именно мирния план.
Говорителят на американските въоръжени сили полковник Дейв Бътлър заяви пред журналисти в Киев, че Дрискол и Зеленски „са се споразумели за скоростен график за подписване“ на споразумението. По думите му, „за начало това ще бъде споразумение между САЩ и украинците“, което впоследствие да бъде предложено на Русия.
Тази формула подсказва, че Вашингтон се стреми най-напред да осигури публична политическа воля от страна на Киев, а след това да използва тази рамка в преговорите с Москва.
Опасения от двустранен план САЩ – Русия без европейско участие
Украински представители, цитирани от „Файненшъл таймс“, подчертават и друг чувствителен аспект – фактът, че планът е изработен съвместно от американски и руски представители, докато Киев и европейските съюзници получават документа в почти завършен вид.
Това засилва усещането за натиск върху Зеленски да приеме рамка, която не е формулирана от украинската страна и не е предварително съгласувана с европейските партньори.
Според източниците това поставя Киев в трудна позиция: от една страна, Украйна зависи от военната, финансова и политическа подкрепа на САЩ; от друга – всяко усещане, че съдбата на страната се договаря „над главите на украинците“, може да доведе до силен обществен и политически отпор.
Досега украинското ръководство многократно е заявявало, че няма да приема договорености, които включват формално предаване на територии, признати за част от Украйна според международното право.
В същото време натискът за бързо споразумение нараства. Администрацията на Тръмп иска да демонстрира резултат – „край на войната“ до края на годината. Москва пък настоява нейните интереси и придобивки да бъдат закрепени в юридически обвързващ документ.
Между тези два вектора се намира Киев, принуден да балансира между стратегическата зависимост от САЩ, очакванията на обществото и собствените „червени линии“, свързани с териториалната цялост, суверенитета и сигурността на страната.
На този етап украинските власти работят по контрапредложения към Вашингтон, но остава неясно доколко администрацията на Тръмп е готова да коригира вече одобрения план и да отстъпи от първоначалния „скоростен график“ за мирно уреждане.
