Според данните на БНБ външният дълг расте със значителни темпове, като най-голямо увеличение се отчита в държавния сектор.
Брутният външен дълг на България в края на юни 2025 г. възлиза на 53,030 млрд. евро, или 47,2% от прогнозния БВП. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За година дългът нараства с 8,330 млрд. евро, което представлява ръст от 18,6%.
Краткосрочните външни задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9% от дълга, 9,4% от БВП), като за година се увеличават с 21,5%. Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (37,8% от БВП) и бележат ръст от 17,9% на годишна база.
Над 63% от задълженията са с матуритет над една година, а 80,1% от тях са деноминирани в евро.
Дългът на сектор „Държавно управление“ е 15,460 млрд. евро, или 13,8% от БВП. Това представлява ръст от над 50% спрямо юни 2024 г., когато той е бил 10,280 млрд. евро. Така делът на държавните задължения в общата структура на външния дълг се повишава от 23% на 29,2%.
Задълженията на БНБ намаляват до 1,9171 млрд. евро, докато тези на банките и паричните фондове нарастват с 34,6%, достигайки 9,4817 млрд. евро.
Задълженията на нефинансовите предприятия са 13,4421 млрд. евро – с близо 840 млн. евро повече спрямо година по-рано. Вътрешнофирменото кредитиране остава стабилно на ниво 12,7291 млрд. евро, без съществена промяна спрямо 2024 г.
Експертите подчертават, че такъв темп на нарастване на външния дълг поставя сериозни предизвикателства пред стабилността на публичните финанси. Повишаването на държавните задължения само за година с над 5 млрд. евро е сигнал за нарастващ фискален натиск.
Още новини четете в категория Новини
