На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление, наричано още Йордановден – един от най-големите и дълбоко почитани християнски празници в българския календар.
На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Иисус Христос в река Йордан. При кръщението на Иисус в река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, дошъл от „отворилото се“ небе, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
Според православното учение чрез светото Кръщение всеки човек става духовно осиновен от Отеца, чрез жертвата на Сина и силата на Светия Дух.
„Отварянето на небето“ и народната вяра
В българската народна традиция се вярва, че в нощта срещу Богоявление „небето се отваря“ и всяко изречено на глас желание може да се сбъдне. Подобни вярвания съществуват още от езическите времена.
Старите българи вярвали още, че в полунощ реките спират да текат и водата става лековита. Затова светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене, лекуване и поръсване за здраве.
Водосветът и хвърлянето на кръста
На Йордановден във всеки православен храм се извършва велик Богоявленски водосвет. След литургията свещениците отиват до река, езеро или море, където хвърлят кръста във водата. Мъжете се хвърлят да го извадят, а този, който го хване, се смята за здрав и благословен през цялата година.
Светената вода не се смесва с други водосвети и се съхранява отделно. С нея се ръсят домове, дворове, хамбари и обори, а всеки член на семейството се поръсва за здраве и защита.
Мъжкото хоро в Калофер
Особено известен е ритуалът в Калофер, където на Богоявление се играе прочутото мъжко хоро в ледените води на река Тунджа. Вярва се, че всеки, който влезе в студената вода, ще бъде предпазен от болести през годината.
Подготовката започва още от предната вечер – с песни и червено вино. На сутринта, под звуците на гайди, мъжете обикалят улиците на града, за да събудят хората. Малко преди 8 часа водата се освещава, кръстът се хвърля и се изважда, а по традиция се дава на най-младия участник в хорото. Тази година това бе Антон Алексиев – едва на година и пет месеца, носен на раменете на баща си.
Народни обичаи и символи
В различни краища на страната празникът е познат още като Водици, Мъжки водици или Хаскане. Момите измиват лицата си с вода за красота, в реките се потапят части от ралото за плодородие, а три трески от бъдника се хвърлят във водата, за да „изтече“ злото.
Събират се и пепел от огнището, която се смята за лековита. В някои райони хората прескачат брадва с острието нагоре, за да се спрат болестите и нещастието.
