Изследванията показват, че жестокостта към животните е сигнал за по-дълбоки социални и етични проблеми, които засягат човешката същност.
Всички вече сме чували за случая с Габриела Сашова и Красимир Георгиев, които извършваха жестоки деяния срещу животни за пари. В тази статия няма да коментираме отвратителната и безсърдечна постъпка, а се обръщаме към онези, които омаловажават значението на протестите за правата на животните. Ще представим няколко примера, които показват как подобни действия могат да прераснат в посегателство към човек.
Едно забележително проучване от 1997 г. на Масачузетското общество за предотвратяване на жестокостта към животните и Североизточния университет установи, че лицата, които малтретират животни, са пет пъти по-склонни да нанесат вреда и на други хора. Допълнително, проучване от 2013 г. разкри, че 43% от участниците в училищно насилие също извършват актове на жестокост към животни – обикновено към котки и кучета.
Фил Аркоу, координатор на Националната коалиция за връзки – група, фокусирана върху пресечната точка между насилието над животни и хора, подчертава, че жестокостта към животните често е индикатор за домашно насилие.
Проучване от 1983 г. показва, че в 88% от домовете, където се разследва физическо насилие над деца, се установява и малтретиране на животни.
Ако дете проявява жестокост към животните, научните изследвания показват, че това може да е индикатор за тежко насилие или систематично пренебрегване, на които е било изложено. Освен това, децата, свидетелстващи за насилие над животни, са с повишен риск сами да станат насилници. Проучване от 2017 г. установи, че 89% от жените, които са имали животни компаньони по време на насилствена връзка, съобщават, че техните домашни любимци са били заплашвани, наранявани или убити от насилническия партньор.
Въз основа на изложените научни изследвания, всеки сам може да направи извод, че проблемите в човешкото съзнание често започват с безсърдечни прояви към животните. Никой не твърди, че този проблем е най-важният, но е най-ужасяващият от гледна точка на това как един човек може да загуби способността да бъде състрадателен дори към най-беззащитните – да загуби тази същност, с която се отличава от дивите животни. Не мислите ли, че този проблем е много по-страшен и че тази болест е още по-опасна, особено когато е подкрепена от пари?
Съвременни философи и интелектуалци, сред които Питър Сингър и Том Ригън, подчертават, че поради способността на животните да изпитват болка, те заслужават да бъдат третирани с еднакво внимание като хората. Джеръми Бентам, пише във „Въведение в принципите на морала и законодателството“ (1789): „Въпросът не е дали животните могат да разсъждават или говорят, а дали могат да страдат.“
Тези аргументи подтикват мнозина да заключат, че благосъстоянието на животните трябва да бъде интегрирано директно в социалното благосъстояние, а не само като косвен ефект върху човешкото.
Много държави вече официално признават чувствителността на животните и са приели законодателство срещу жестокостта.
Обръщаме се към онези, които омаловажават протестите за правата на животните с коментари като „има по-важни проблеми в държавата“, „ако протестирахте така и за хората, нямаше да имаме равни“ или „протестирате за животни, а ядете месо“. Скъпи сънародници, ако пренебрегвате тези каузи, вие отхвърляте силата на състраданието и показвате, че сте загубили способността си да се грижите за най-беззащитните същества. Отворете очите си за въпросите, които днес може да изглеждат дребни, но утре могат да доведат до колапс на обществото. Животните са също толкова важни, колкото и хората – защото въпросът не е дали животните могат да разсъждават или говорят, а дали могат да страдат. Защитата на тяхното благосъстояние е ключът към запазването на нашата човечност.
Още новини четете в категория Новини
