Дори войната срещу Иран да бъде прекратена незабавно, според анализатори вече се очертава ясен политически резултат: Бенямин Нетаняху укрепва позициите си в Израел, докато Доналд Тръмп остава притиснат между липсата на ясен изход, напрежението в Персийския залив и удара върху енергийните пазари. Конфликтът разкри и все по-видими разминавания между израелските и американските цели.
Ако израелско-американската война срещу Иран бъде прекратена утре, един извод вече изглежда ясен: израелският премиер Бенямин Нетаняху излиза от конфликта в по-силна позиция, докато американският президент Доналд Тръмп е принуден да овладява щетите върху световните пазари и отношенията със съюзниците си от Персийския залив. Според анализатори именно те понасят най-тежките последици от разрастването на конфликта.
По оценка на наблюдатели войната е прекроила вътрешнополитическата картина в Израел в полза на Нетаняху. Фокусът на общественото внимание се е изместил от Газа към Иран — тема, по която в Израел съществува далеч по-силен национален консенсус и където посланията за сигурност традиционно работят в полза на действащото ръководство. За Тръмп обаче ефектът е обратен: той остава въвлечен в конфликт без ясен изход, който излага съюзниците му в Залива на растящ риск и подкопава икономическия разказ, помогнал за повторното му издигане.
Нетаняху укрепва, докато Тръмп търси изход
„Има ясен победител и ясен губещ“, заяви Аарон Дейвид Милър, бивш американски преговарящ по въпросите за Близкия изток.
„Безспорно, Нетаняху е основният победител, той извади на преден план боеспособността на израелската армия. От друга страна, няма две мнения, че държавите от Персийския залив са най-големите губещи“, подчерта Милър.
„За Тръмп обаче не съществува алтернативен вариант, който би му позволил едновременно да обяви победа и да се оттегли“, допълва анализаторът.
„Тръмп, който настоя за безусловна капитулация на Иран, очакваше да открие иранско алтер его на Делси Родригес, отстъпчив влиятелен политик по венецуелски образец, но вместо това се натъкна на ирански Ким Чен-ун“, отбеляза експертът по въпросите за Иран Карим Саджапур, който по този начин направи препратка към предизвикателния севернокорейски авторитарен модел.
За разлика от Вашингтон, военната операция срещу Иран се възприема в Израел не като война по избор, а като война по необходимост, посочи Нейтън Сакс, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Институт за Близкия изток“.
„Дори ако режимът в Иран не бъде свален, отслабването на Техеран и Оста на съпротивата, предвождана от него, е цел от първостепенно значение за Нетаняху“, допълва той.
Различни цели на САЩ и Израел
Представители на израелските власти заявиха, че целите на двете страни във войната по въздух са различни, тъй като Израел се е съсредоточил върху Западен и Северен Иран, като поразява пускови установки за балистични ракети и обекти на иранската ядрена програма, а САЩ взима на прицел източната и южната част на страната, в това число Ормузкия проток, за да намали военноморските активи на Иран. Това разминаване в приоритетите вече се вижда и в публичните сигнали между Вашингтон и Тел Авив.
Израел ръководи елиминирането на високопоставени ирански управници, сред които бяха убити ръководителят на службите за сигурност Али Лариджани във вторник и министърът на разузнаването Есмаил Хатиб в сряда. Израелският министър на отбраната Израел Кац посочи, че той и Нетаняху са дали своето одобрение на армията да нанася удари срещу всеки високопоставен ирански представител, който успеят да локализират, без да има нужда от предварително съгласуване.
Тези успехи обаче не доведоха до по-скорошно прекратяване на войната. Според анализаторите пред Тръмп остават три неблагоприятни хода – да продължи атаките, да обяви победа с надеждата Техеран да отстъпи, или да премине към рязка ескалация, при която връщането назад става все по-трудно. Допълнителен сигнал за това дойде и от директора на Националното разузнаване на САЩ Тълси Габард, която заяви пред Конгреса, че макар и отслабено, иранското правителство продължава да функционира, а Техеран и свързаните с него групировки все още могат да атакуват САЩ и съюзниците им в региона.
Най-големият риск се прехвърля към Персийския залив
Очевидната погрешна преценка на Тръмп има тежки последици в Персийския залив. На фона на иранските атаки с дронове и ракети по търговски центрове и блокадата на Ормузкия проток, през който преминава една пета от световните доставки на суров петрол, анализаторите предупреждават, че държавите от региона могат да се окажат най-големите жертви на тази война.
„Общата заплаха, която арабските държави от Персийския залив възприемат е единствено бъдещата сигурност и стабилност на региона“, изтъкна Милър.
„Възгледът, че Персийският залив представлява бъдещето на региона сега е поставен под въпрос, а с това и визията на региона за самия себе си“, подчерта той.
Анализатори посочват, че Израел е по-склонен да толерира нестабилност в Иран, защото би понесъл по-малко от регионалните последици, особено след отслабването на свързаните с Техеран групировки през последните години. За разлика от това Вашингтон и партньорите му от Персийския залив остават далеч по-уязвими на удари по енергийната инфраструктура, които качват цените на петрола и нарушават корабоплаването.
Асаф Орион, бивш ръководител на отдела по стратегия в структурите на израелската армия, заяви, че държавите от региона се съмняват дали Израел не се опитва да предизвика хаос в Иран, като допълни, че Израел би бил по-малко засегнат от регионалната нестабилност, отколкото неговите съседни държави или Вашингтон.
Спорът около „Южен Парс“ показа пукнатини между съюзниците
Различните оценки на риска между двамата големи съюзници проличаха особено ясно след атаката срещу най-голямото находище на природен газ в света „Южен Парс“, което Иран споделя с Катар. След удара Тръмп заяви в социалните мрежи, че „не е знаел нищо за това нападение“, а по-късно публично призова Израел да не нанася нови удари по иранска енергийна инфраструктура. Самото нападение предизвика ответни удари и нова вълна на напрежение по енергийните пазари.
Публикацията на Тръмп в социалните мрежи извади на показ деликатното му лавиране между военния съюз на САЩ с Израел и важните отношения на Вашингтон с петролните монархии от Персийския залив. Макар Тръмп и Нетаняху да поддържат ежедневен контакт по телефона според израелски представители, твърдението на американския президент, че не е знаел за атаката, влезе в противоречие с по-ранни сигнали, че двете страни действат координирано. Reuters съобщи, че след израелския удар срещу Южен Парс Тръмп е настоял пред Нетаняху подобни атаки да не се повтарят.
Израел не пое отговорност за атаката срещу находището „Южен Парс“, която доведе до ирански нападения срещу енергийни съоръжения на арабските държави от Персийския залив. Израелски медии съобщиха, че атаката е била извършена след съгласуване със САЩ.
Политическата печалба за Нетаняху още не е гарантирана
Докато войната срещу Иран среща подкрепа на обществено ниво в Израел и може да донесе политически облаги на Нетаняху, това все още не се е превърнало автоматично в ясен ръст в социологическите проучвания преди изборите, насрочени за втората половина на годината. Проучванията сочат, че коалицията от десни партии на Нетаняху засега не разполага с мнозинство и в момента има 50 от общо 120 места в Кнесета, докато преди е разполагала с 68.
Авив Бушински, бивш съветник на Нетаняху, изтъкна, че в крайна сметка войната ще бъде оценена през черно-бяла призма – или режимът в Иран ще падне, или няма. Всеки различен развой крие опасност първоначалните военни успехи да се превърнат в политическа тежест за Нетаняху, който определи крайната цел на кампанията като „стремеж към пълна победа“. Ако политическата система на Али Хаменей се запази, дори и отслабена, основната трактовка на случилото се може да се измести от триумф към проточена война, която отново да извади на преден план старите заплахи от „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан.
Точно затова, въпреки силата на първоначалните израелски удари и устойчивостта на пазарите в Израел, анализаторите предупреждават, че войната все още не е донесла окончателен политически дивидент. На този етап тя изглежда укрепва Нетаняху повече, отколкото Тръмп, но краят на конфликта ще определи дали военният успех ще се превърне в трайна политическа победа или в нов източник на нестабилност.
