Новата бюджетна рамка на ЕС ще постави страните пред повече изисквания за достъп до фондове, за да подкрепи реформи в ключови сектори.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи планове за по-строги условия за достъп до бюджета на ЕС, който ще обхваща периода от 2028 до 2034 година. Тази нова рамка ще изисква от държавите-членки да извършат ключови икономически реформи, ако искат да получат финансиране от фонда в размер на 1,2 трилиона евро.
Според неофициален документ на Комисията, разгледан от POLITICO, новият бюджет ще обедини над 530 индивидуални програми в един национален план за всяка страна, обвързвайки разходите със специфични цели. Например, достъпът до финансиране за социални жилища ще бъде условен от усилия за справяне с разликите между половете, а субсидиите за земеделие ще зависят от насърчаването на биологичното производство.
Комисията цели да премахне „непродуктивните“ субсидии и да пренасочи инвестициите към нови приоритети като отбраната и създаването на паневропейски индустриални „шампиони“. Освен това, в контекста на предстоящото присъединяване на Украйна към ЕС и изплащането на заеми след COVID-19, следващият бюджет може да надхвърли сегашните финансови граници.
По-строги условия и пренасочване на средства към нови приоритети
Новият подход на Брюксел предполага, че страните ще могат да получат средства само ако предприемат реформи, които Комисията подкрепя. Това включва както селскостопанските субсидии, така и финансирането на кохезионни проекти, като целта е да се повиши конкурентоспособността на ЕС и да се намалят стратегическите зависимости от външни доставчици.
В рамките на новата бюджетна структура се очаква също създаването на „Европейски фонд за конкурентоспособност“, който ще обедини средства за научни изследвания, отбрана и иновации, за да подкрепи паневропейската индустриална възродителна програма.
Преговорите ще бъдат по-трудни от обичайното
Одобрението на новия бюджет изисква единодушното съгласие на всички страни от ЕС, което предвещава трудни преговори. Някои държави вече изразяват опасения, че новата схема може да доведе до загуба на национален контрол върху разходите и да прехвърли повече власт към Брюксел. Освен това, преразпределението на средства към нови приоритети може да доведе до съкращаване на традиционни програми, особено в земеделския сектор.
Фон дер Лайен възложи на новия бюджетен комисар Пьотр Серафин да разработи тези планове за реформи, които ще бъдат представени за обсъждане през следващата година. В същото време, съществува значителна съпротива срещу идеите за „централизация“ на бюджетния контрол, като над 130 региона вече се противопоставиха на този подход в открито писмо до Комисията.
Тази реформа бележи значителна промяна в начина, по който ЕС управлява своя бюджет, и има потенциал да преосмисли как финансовите ресурси на съюза ще бъдат използвани през следващите десетилетия.
Източник: politico.eu
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
