Изявленията на Доналд Тръмп и високопоставен съветник от Белия дом изненадаха датското правителство и предизвикаха тревога сред европейските лидери, които се опитват да формулират общ отговор без открита конфронтация с Вашингтон.
Изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп и на заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър относно бъдещето на Гренландия са предизвикали сериозен шок сред датското правителство и европейските лидери. Това съобщава The New York Times, позовавайки се на свои източници.
Според изданието, думите от Вашингтон са поставили премиера на Дания Мете Фредериксен в изключително трудна позиция и са довели до състояние на „почти паника“ сред част от европейските ѝ колеги.
От идея за покупка до намеци за анексия
Тръмп многократно е заявявал, че Гренландия трябва да се присъедини към Съединените щати. Още по време на първия си президентски мандат той предложи островът да бъде закупен от Дания. През март 2025 г. американският президент изрази увереност, че Гренландия може да бъде анексирана.
Допълнително напрежение внесе и изявление на Стивън Милър от по-рано тази седмица, в което той постави под въпрос правото на Дания да контролира острова и добави, че Гренландия трябва да стане част от САЩ.
Тези позиции, макар и последователни в реториката на Тръмп, се възприемат в Европа като качествено изостряне на тона и като сигнал за възможна промяна в американската стратегия спрямо Арктика.
Дмитрий Медведев попиля Запада с този коментар (ВИДЕО)
Реакцията на Дания: от предпазлив диалог към изненада
The New York Times отбелязва, че Мете Фредериксен отдавна приема сериозно изявленията на Тръмп и е полагала усилия по дипломатичен път да го убеди деликатно да се откаже от подобни идеи. В този контекст обаче острите думи на Милър са я изненадали и са променили атмосферата на разговорите.
За Копенхаген темата има не само символно, но и стратегическо значение, тъй като Гренландия е автономна територия в рамките на датската държава и ключов елемент от сигурността в Арктическия регион.
Европейският опит за деескалация
Европейските лидери в момента търсят начин да формулират координиран отговор на американските изявления, като основната им цел е да избегнат пряка конфронтация с Вашингтон. Според вестника се обсъждат няколко възможни подхода.
Сред тях е готовност за укрепване на силите на НАТО с цел по-ефективно противодействие на влиянието на Китай и Русия в региона. Разглежда се и вариант за предоставяне на достъп на Доналд Тръмп до минералните находища на Гренландия като част от по-широк компромисен пакет.
Тези идеи показват стремеж за балансиране между защитата на европейските интереси и запазването на стабилните трансатлантически отношения.
Правният и стратегическият контекст на Гренландия
Гренландия е част от Дания като автономна територия. От 1979 г. тя разполага със законното право да обяви независимост чрез референдум. Съединените щати и Дания са сред държавите-основатели на НАТО, което допълнително усложнява всякакви сценарии на напрежение.
През 1951 г. Вашингтон и Копенхаген подписват Договора за отбрана на Гренландия, съгласно който САЩ се ангажират да защитават острова от външна агресия. Това споразумение е ключов елемент в архитектурата на сигурността в Северния Атлантик и Арктика.
