САЩ са изправени пред четири възможни хода във войната с Иран, но нито един от тях не обещава добър резултат. Това е оценката на The Economist, според която Вашингтон е влязъл в конфликта с погрешна стратегия и без ясен изход нито във военен, нито в икономически план.
Вашингтон разполага с четири възможни хода по отношение на Иран, но всички те изглеждат неблагоприятни за САЩ. До този извод стига британското списание The Economist в анализ, посветен на войната в Близкия изток и на стратегическата дилема пред американската администрация. Изданието обобщава вариантите така: преговори, прекратяване, продължаване или ескалация на военната операция, като подчертава, че нито един от тези пътища не гарантира добър резултат.
Според The Economist още началната рамка на американските действия е била проблемна. Анализът твърди, че САЩ са започнали войната с лоша стратегия, включително без да предвидят, че Иран може да затвори Ормузкия проток. В момент, когато конфликтът вече навлиза в четвъртата си седмица, именно този пропуск тежи върху всички следващи решения на Вашингтон.
Първият вариант е връщане към преговори, но според списанието и той е силно затруднен. Причината е, че последните два пъти САЩ са нанесли удари срещу Иран именно в разгара на дискусии с Техеран. Това, според анализа, допълнително подкопава доверието и прави дипломатическия път по-труден, особено при положение че и двете страни поддържат максималистки позиции. The Economist поставя под въпрос и избора на приемлив посредник.
Мишустин ще проведе разговори с премиера на Виетнам в Москва
Обявяване на победа сега не решава основния проблем
Вторият сценарий е Вашингтон да прекрати конфликта и да обяви победа. Според изданието обаче подобен ход няма да премахне американските опасения за запасите от обогатен уран, с които Иран разполага. Освен това няма да доведе и до бързо понижение на цените на енергийните ресурси, защото контролът над Ормузкия проток ще остане в ръцете на Техеран. Така дори формален край на бойните действия не означава край на икономическия натиск.
The Economist предупреждава и за още един риск при такъв сценарий — влошаване на отношенията между САЩ и съюзниците им в Персийския залив. Според анализа Вашингтон би изглеждал като сила, която отстъпва от ключова позиция в регион, определящ сигурността на петролните доставки.
Продължаването на войната също не гарантира успех
Третият вариант е продължаване на военните действия. И тук обаче The Economist не вижда сигурен положителен изход. Оценката е, че дори в тежко положение Иран ще запази способността си да нанася удари по съседни държави и да блокира Ормузкия проток. Това означава, че удължаването на кампанията може да не донесе решаващ пробив, а само да задълбочи цената на конфликта за региона и за световната икономика.
Ескалацията носи риск от наземна операция
Четвъртият сценарий е нова ескалация. Според списанието това едва ли е възможно без наземна операция в една или друга форма, а такава стъпка би отворила нов кръг от рискове. Анализът предупреждава, че подобно развитие може да доведе до допълнителни удари на Иран по енергийната инфраструктура на съседни държави и до още по-дълбоко въвличане на САЩ в конфликта.
Дори при най-добър сценарий пазарите ще останат под натиск
В отделен анализ The Economist стига до извода, че дори ако военните действия бъдат прекратени незабавно, щетите за световните енергийни пазари вече са достатъчно тежки. Изданието пише, че поради редица логистични причини ще са необходими месеци, за да започне нормализиране на ситуацията. Според оценката му енергийните пазари ще живеят с последиците от войната поне до настъпването на зимата в северното полукълбо.
Така обобщението на списанието е ясно: САЩ вече не избират между добър и лош вариант, а между четири различни форми на неблагоприятен изход. И дори най-мекият сценарий не обещава бързо възстановяване нито на регионалната сигурност, нито на енергийните пазари.
