Заплахите за мита и изявленията за „покупка“ на Гренландия от страна на Доналд Тръмп предизвикаха остри реакции в Европа и засилиха опасенията за разпад на доверието в НАТО.
Американските изявления за възможно установяване на контрол над Гренландия предизвикаха остра вътрешна криза в НАТО и поставиха под съмнение единството на Алианса. Намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп да постигне „пълна и абсолютна покупка на Гренландия“ предизвика рязка реакция от страна на европейските съюзници и изостри трансатлантическите отношения, пише The Economist, цитирана от БТА.
На 17 януари Доналд Тръмп заплаши да въведе 10% мито върху вноса от осем европейски държави, които два дни по-рано изпратиха свои военни контингенти в Гренландия. По думите му митото може да нарасне до 25% още през юни и ще остане в сила, докато не бъде постигнато споразумение за преминаването на острова под контрола на САЩ.
В публикация в социалните мрежи Тръмп обвини съюзниците, че създават „много опасна ситуация за сигурността, защитата и оцеляването на нашата планета“.
ЕП спира скандалното споразумение със САЩ заради митата и спора за Гренландия
Преговори без резултат и масови протести
Преговорите между американски и датски официални представители, проведени миналата седмица, приключиха без конкретен резултат. Паралелно с това в Гренландия и Дания се състояха масови протести под лозунга „територията не се продава“.
Европейските лидери реагираха остро на тарифните заплахи от Вашингтон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че „никакви заплахи или сплашвания няма да повлияят“ на позицията на Европа. Министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон подчерта, че ЕС няма да позволи да бъде изнудван, а британският премиер Кир Стармър нарече действията на САЩ „абсолютно погрешни“.
Лидерите на Европейския съюз обявиха, че ще проведат консултации и ще подготвят общ отговор.
Крах на колективната сигурност?
Ситуацията около Гренландия поражда сериозни опасения за бъдещето на НАТО. Министър-председателят на Дания Мете Фредериксен още в началото на януари предупреди, че всеки силов сценарий от страна на САЩ срещу държава членка на Алианса би означавал фактически крах на системата за колективна сигурност, изградена след Втората световна война.
В Европа нараства безпокойството, че дори без пряко използване на сила евентуалното „безкръвно“ поглъщане на Гренландия ще подкопае доверието към член 5 на НАТО за взаимната отбрана.
Дилема пред европейските съюзници
Бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Джули Смит отбелязва, че ако най-мощният член на Алианса нарушава териториалния суверенитет на друг, това поставя под въпрос способността на НАТО ефективно да се противопоставя на Русия.
При такъв сценарий европейските правителства се изправят пред труден избор: или да запазят трансатлантическите връзки, омаловажавайки конфликта, или да се противопоставят, рискувайки допълнителна ескалация и отслабване на сигурността.
Един от възможните лостове за натиск са икономически санкции и преразглеждане на достъпа на САЩ до военните бази в Европа. Загубата на ключови обекти, като авиобазата Рамщайн в Германия, би затруднила значително американските военни операции в Африка и Близкия изток.
В същото време много европейски държави се опасяват, че разрив със САЩ би ги оставил по-уязвими спрямо заплахи от страна на Русия.
Планът на Тръмп се разгръща: САЩ изпратиха покана и до Владимир Путин
Алиансът може да оцелее, но без доверие
Анализаторите подчертават, че НАТО е твърде сложна структура, за да се разпадне внезапно.
„Влиянието върху алианса няма да бъде незабавно“, посочва Смит.
„Не бих очаквала гръмко изявление, че алиансът официално затваря вратите си. Съществува свят, в който алиансът би продължил да функционира, но без онова основополагащо доверие, което беше в основата на НАТО от момента на създаването му преди около 75 години.“
Плановете на САЩ и нови сценарии за сигурността на Европа
По-рано министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че Съединените щати няма да отстъпят от позицията си за завземането на Гренландия, като аргументира това с твърдението, че континентът е твърде слаб, за да гарантира собствената си сигурност.
На този фон Politico съобщава, че в Европа се обсъжда възможността за създаване на алтернативен алианс за сигурност без участието на САЩ, изграден върху принципа на „коалиция на желаещите“ и с включване на Украйна.
Подобни идеи показват, че кризата около Гренландия вече се възприема не само като дипломатически спор, а като потенциален катализатор за дълбоки промени в архитектурата на европейската и трансатлантическата сигурност.
