На основание чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът на ИТН за изменение и допълнение на Наказателния кодекс със сигнатура 51-554-01-178 е оттеглен.
Написа във „Фейсбук“ лидерът на ИТН Слави Трифонов.
Между другото, от думата законопроект става ясно, че това е проект, а не закон. За да стане закон, са нужни поредица от процедури – и най-вече да бъде гласуван в Народното събрание. Аз съм абсолютно сигурен, че 99% от журналистите и публичните личности, които коментираха този закон, въобще не са го чели. Най-малко пък Бойко Борисов. Даже мисля, че Бойко Борисов не е чел никакъв проектозакон през целия си живот. Но това е друга тема.
Тошко Йорданов защити скандалния законопроект за личния живот
Във въпросния проектозакон въобще не ставаше дума за каквато и да е ревизия на свободата на словото. Просто е абсурдно „Има такъв народ“ да иска подобно нещо. Вътре ставаше въпрос за защита на личното пространство на всеки един човек, за да не може никой да бъде изнудван чрез лични снимки, например така, както правят някои доста нечистоплътни хора в момента.
Всъщност пиша всичко това, защото хората, които направиха този проектозакон, заслужават уважение. Дали някой ще си направи труда да го прочете, въпреки че днес беше оттеглен, това си е негова работа. Аз ще ви цитирам думите на един велик човек, който вече не е сред нас, но аз имах честта да познавам и да общувам с него – Рангел Вълчанов. Светла му памет!
Та, той ми казваше: „Никой не може да бъде свободен, ако не иска да бъде освободен!“ И беше прав.
П.С. за г-н Трифонов: Екъпът на „ОТ УПОР“ прочете и анализира законопроекта на ИТН. Това е нашата позиция:
СРС срещу журналисти?
Най-притеснителната част от проекта обаче е допълнението в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). В него престъплението по чл. 148б се добавя в списъка на деянията, за които държавата може да използва подслушване, проследяване, наблюдение и електронен достъп до комуникации.
Така, за да „защити нечий личен живот“, държавата ще може да подслушва журналисти, редакции или медийни източници, ако прецени, че дадена публикация попада в тази категория. Без ясно определение какво точно е „информация за личния живот“, това отваря врата за избирателно прилагане и дори политическа употреба на СРС.
