Бързи дипломатически маневри и въпроси около бъдещето на трансатлантическите отношения.
Връщайки се от Флорида в сряда вечерта с Air Force One, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред репортери, че вярва в добросъвестността на Русия за постигане на мир в Украйна. „Да. Мисля, че руснаците искат да видят края на войната, аз наистина искам“, подчерта Тръмп по време на 14-минутния си брифинг. Според него Москва държи предимството в конфликта, отбелязвайки: „Те превзеха много територия. Значи те имат картите.”
По време на кампанията си през 2024 г. Тръмп обещаваше да сложи край на войната веднага след встъпването си в длъжност. Изненадваща обаче беше скоростта, с която през последните десет дни администрацията му предприе стъпки към директни преговори с Москва. Това развитие озадачи съюзниците на САЩ и предизвика дебати относно бъдещето на НАТО и единството в Европа, докато Украйна остава извън преговорния процес.
Сред предприетите действия са телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, среща на високо ниво в Саудитска Арабия между националните служби за сигурност на двете държави и визита в Киев на министъра на финансите Скот Бесент и пенсионирания генерал Кийт Келог. Целта – оказване на натиск върху Украйна за отстъпки. Същевременно Тръмп отправи остри критики към украинския президент Володимир Зеленски, наричайки го „диктатор“ и обвинявайки го в ескалацията на конфликта.
Този обрат бележи рязка промяна спрямо политиката на администрацията на Джо Байдън, която комбинираше подкрепа за Украйна с икономически санкции срещу Русия.
Сега Вашингтон възприема Москва като ключов геополитически играч, което повдига въпроси за трайността на трансатлантическите съюзи.
Директорът на програмата за трансатлантическа сигурност в CNAS, Андреа Кендъл-Тейлър, изрази притеснение, че стремежът на Тръмп към мир „на всяка цена“ може да доведе до нежелани отстъпки и да укрепи позициите на Русия в бъдещи конфликти. Подобна загриженост споделя и конгресменът Джейсън Кроу, който подчерта липсата на последователност в новата външна политика на САЩ.
Първоначалният тласък на преговорите дойде след тайни разговори за размяна на затворници, когато специалният пратеник Стив Виткоф договори освобождаването на американския гражданин Марк Фогел. Срещата на Виткоф с Путин в Москва продължи над три часа и беше определена като „проява на добра воля“ от руската страна.
Преговорите продължиха в Рияд, където американски и руски представители обсъждаха в продължение на четири часа възможностите за прекратяване на военните действия. Според държавния секретар Марко Рубио руските представители са демонстрирали готовност за сериозен диалог, макар и с поставени условия.
Въпреки дипломатическите усилия, някои републикански сенатори изразиха резерви. Джон Кенеди от Луизиана подчерта, че Путин носи отговорност за конфликта, докато сенатор Рик Скот увери, че целта остава „Русия да загуби, Украйна да спечели и войната да свърши“. Същевременно вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви: „Трябва да говорите с всички участници в конфликта, ако искате устойчив мир.”
Независимо от мненията, въпросът за евентуална териториална отстъпка от страна на Украйна остава спорен. Докато Киев настоява за силни гаранции за сигурност, Москва изглежда по-малко склонна да приеме такива условия. Въпреки това някои анализатори виждат потенциал за компромис, който да осигури стабилност и перспективи за евроинтеграция на Украйна.
Докато преговорите напредват, светът наблюдава с внимание новия курс на американската външна политика. Въпреки надеждите за мир, опасенията за изолацията на САЩ и възможните последици за глобалната стабилност остават значими.
Източник: Financial Times
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
