Влизаме в еврозоната с летяща инфлация

Данните на НСИ и Евростат показват, че инфлацията в България е значително по-висока от тази в еврозоната, докато цените растат ускорено още преди реалното въвеждане на еврото.

България приема еврото с летяща инфлацията, която е много по-висока от инфлацията в страните от еврозоната. Годишната инфлация в страната ни към края на ноември е 5,2%, обявиха от Националния статистически институт (НСИ). В същото време инфлацията средно за страните от еврозоната е само 2,2 на сто, показват предварителните данни на Евростат. Оказва се, че повишението на цените в България е над два пъти по-голямо от това в страните от еврозоната.

Изчислена според потребителската кошница на страните от ЕС, инфлацията в България е 3,7 на сто, показват данните на НСИ. Като отново е значително по-висока от средното ниво за страните от еврозоната. Данните на НСИ показват, че след като формално покрихме критерия за влизане в еврозоната и стана ясно, че ще приемем еврото, цените в страната ни бързо започнаха да нарастват. През последните пет месеца годишната инфлация е над 5 на сто.

За миналата 2024 г. инфлацията беше 2,2 на сто. През различните месеци от миналата година годишната инфлация беше най-често малко над 2 на сто, през два от месеците беше дори под 2 на сто, а през три месеца беше над 3%. Оказва се, че в годината преди да бъде ясно, че влизаме в еврозоната инфлацията в страната ни трайно беше по-ниска. А веднага след официалното решение за приемане на еврото цените започнаха да нарастват и инфлацията трайно се задържа на високо ниво от над 5 на сто. Данните показват, че покачването на цените е започнало много преди самото приемане на еврото, а редица икономисти предупреждават, че високата инфлация ще продължи и дълго след самото влизане в еврозоната.

За да бъде овладяно неоснователното вдигане на цени парламентът дори промени Закона за въвеждане на еврото.

От 9 октомври 2025 г. до момента Комисията за защита на потребителите е съставила 31 акта за установяване на административни нарушения за необосновано повишаване на цените, обявиха вчера от КЗП. Но не беше обявено санкции в какъв размер са им наложени, така че глобите да имат възпиращ ефект за другите търговци да не вдигат цени без основание. От КЗП не обявиха и имената на търговците, които са хванати в нарушение, за да знаят хората кой не спазва законите.

В рамките на година най-много са вдигнали цените на пакетните услуги за почивки и туристически пътувания – с над 30 на сто, показват данните на НСИ. Много са поскъпнали и бижутата и часовниците – средно с 29,5%, но причината за това вероятно е повишението на цените на златото и среброто на международните пазари. Значително са вдигнали цените и на ветеринарните и други услуги за домашните любимци – с над 22 на сто, както и на таксите за събиране и изхвърляне на битови отпадъци – средно с над 20 на сто. Бръснаро-фризьорски салони и други подобни заведения са вдигнали цените с 16,9% за година, а ресторанти, барове и заведения са вдигнали цените с 12%. Оказва се, че най-голямо покачване на цените има при услугите. Кафето, чаят и какаото са поскъпнали с близо 20 на сто за година, показват още данните на НСИ.

От основните храни най-голямо е повишението на цените на плодовете – с 15,8% за година, на групата храни захар, сладка, мед, шоколадови и захарни изделия – с 11,8%, и на хляба и зърнените храни с 11 на сто. Общото поскъпване на храните и безалкохолните напитки е с 5 на сто за година.

Министерският съвет предлага на Народното събрание да одобри проект на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., съобщават от пресслужбата на Министерския съвет.

При липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, отчитайки влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

С предложения законопроект се предлага правна рамка, която да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, както и да гарантира правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания.

В началото на заседанието тази сутрин премиерът Росен Желязков каза, че удължителният бюджет гарантира стабилността на държавата и социалните разходи през 2026 г.

Сайтът „Колко струва” дава оскъдна информация

Продават сирене от 2,40 лв. до 13,99 лв.

Дори човек да прегледа информацията на сайта “Колко струва”, само част от нея може да бъде полезна.

Килограм боб струва от 3,39 лв. до 7,79 лв.

Сайтът „Колко струва” (kolkostruva.bg), който беше разработен от Комисията за защита на потребителите, в някои случаи може да бъде полезен на потребителите, но в други случаи от информацията в него няма никаква полза, показа проверка на “Труд news”.

Например, ако човек иска да купи килограм боб сайтът дава полезна информация. Отваряте сайта, избирате в кой град сте и от рубриката “Зеленчуци” избирате „боб, пакетиран 1 кг”. Така ще видите, че например за София цените на боба започват от 3,39 лв. за кг и стига до 7,79 лв. Виждате, че най-ниската цена за деня е промоционална. Виждате в магазин от коя търговска верига е най-ниската цена, къде има магазини на веригата и решавате дали да отидете до там.

Но ако искате да купите пакетирано сирене сайтът “Колко струва” няма да ви свърши никаква работа.

Отново избирате в кой град сте и в рубриката “Мляко, млечни продукти и яйца” избирате “Сирене от краве мляко, пакетирано от 200 гр до 1 кг”. Така ще видите, че в София продават пакетирано сирене с цени от 2,40 лв. до 13,99 лв. Но няма информация тези цени за колко грама са, дали са за 200 гр или за килограм. Така няма никаква възможност хората да сравнят цените в различните магазини. Няма данни и за марките на сиренето. Освен това за всяка от големите търговски вериги е посочена само една цена на пакетирано сирене, при положение, че във всеки магазин има сирене на няколко различни марки и на различни цени. Може би на сайта са посочили най-ниската цена на продавано сирене в съответната търговска верига, но дали е така не е написано.

Оказва се, че информацията на сайта “Колко струва” за пакетираното сирене е напълно безполезна и не може да помогне по никакъв начин на хората при избора откъде да пазаруват. Комисията за защита на потребителите беше задължена да направи сайта “Колко струва” с решение на парламента, а идеята беше хората да имат повече информация за цените в различните магазини, на база на тази информация да могат да правят избор откъде да пазаруват и така да бъде засилена конкуренцията между търговците. Но специално при пакетираното сирене тези цели не са постигнати, защото хората нямат възможност да преценят откъде им е най-изгодно да пазаруват.

Източник: trud.bg