На 50-ия ден след Възкресение Христово Православната църква празнува Петдесетница – денят, в който Светият Дух слязъл върху апостолите във вид на огнени езици и ги изпълнил с божествена сила. Това знаменателно събитие поставя началото на Христовата църква – новата духовна общност, в която Бог присъства чрез Духа.
Името на празника идва от факта, че събитието се случва на петдесетия ден след Пасха. Това е и денят, в който според Деяния на светите апостоли (2:1–4) учениците на Христос били събрани в Сионската горница и приели дара на Светия Дух.
В този момент те започнали да говорят на различни езици, непознати за тях дотогава – знак, че Евангелието е за целия свят. Свети апостол Петър произнася първата си проповед и хиляди се присъединяват към новородената християнска общност.
Празникът се почита като рожден ден на Църквата, защото тогава започва нейното реално съществуване – като живо тяло Христово, обединено от благодатта на Светия Дух.
Литургията на този ден е особено тържествена и се слива с вечернята. В края ѝ свещеникът разпръсква над вярващите осветена орехова шума – символ на Светия Дух. Листата се носят у дома и се пазят върху иконата или кандилото до следващата година.
В българската народна традиция Петдесетница е свързана с обреди за връзка с отвъдното, здраве и плодородие.
-
В някои региони жени коленичат върху орехова шума в църквата със затворени очи, вярвайки, че така могат да „чуят“ или „видят“ покойници.
-
След литургията листата се отнасят на гробовете, където се разстилат в памет на починалите.
-
На места се използва и липов цвят – с него се кадят болни, тъкани и домове, вярвайки в неговата защитна сила.
На този ден семействата сядат на обща трапеза, покрита с нова покривка – символ на обновление и благословение. Менюто включва млечни ястия, месо, плодове и компоти. Всичко се подготвя с мисъл за берекет и здраве през годината.
