Военните действия срещу Иран, водени от САЩ без формално участие на НАТО, са се превърнали в тревожен тест за Алианса. Според анализ на Politico, базиран на разговори с дипломати, военни експерти и настоящи и бивши представители на НАТО, конфликтът е оголил слабости в производството на боеприпаси, противовъздушната отбрана, военноморските способности и политическото единство на съюза.
Военният конфликт с Иран, макар и да не беше операция на НАТО, вече се разглежда като предупредителен сигнал за реалната готовност на Алианса. Според Politico, цитирано и преразказано в други международни публикации, войната е оголила поне няколко критични слабости, които биха имали тежки последици при евентуална конфронтация с Русия. Сред тях са темпът на производство на боеприпаси, изчерпването на системи за ПВО, ограничените военноморски възможности и нарастващият политически разлом между САЩ и европейските съюзници.
Доналд Тръмп отново заплаши Иран: Край на…
Боеприпасите остават първата тревога
Най-видимият проблем е темата с боеприпасите и ракетите за ПВО. Данни на CSIS, широко цитирани в американски и европейски медии, показват, че по време на войната с Иран САЩ са изразходвали много големи количества скъпи високоточни системи, включително Patriot и THAAD. В някои категории потреблението е стигнало близо или над половината от предвоенните запаси, а възстановяването им може да отнеме години. Това не е официална позиция на НАТО, а оценка на аналитичен център, но тя съвпада с по-широките предупреждения, че съюзът няма индустриалната скорост, нужна за дълъг и интензивен конфликт.
Допълнително напрежение идва от опасението, че ако Вашингтон продължи да мести стратегическия си фокус към Индо-Тихоокеанския регион, част от производствените и логистичните приоритети за противовъздушна отбрана ще се изтеглят от европейския театър. Това би оставило Европа още по-зависима от ограничени собствени мощности в момент, когато Русия запазва висок темп на производство на ракети и дронове. Това е аналитичен извод, подкрепен от експертните оценки в цитираните публикации, а не обявена вече натовска мярка.
Въздушните удари не гарантират решаващ резултат
Втората слабост, описвана от експерти, е свързана с ограниченията на въздушната мощ. Въпреки масираните удари срещу иранска инфраструктура, Техеран не беше лишен от способността да използва ракети и дронове. Това подхрани опасения, че дори много силна въздушна кампания невинаги е достатъчна, за да пречупи противник, който има разпределена инфраструктура, устойчиво командване и възможност за продължителен отговор. Подобен аргумент се появява и в западния анализ за Русия, която разполага с още по-голям арсенал и с много по-широка дълбочина на отбраната.
Именно в този контекст се цитира и експертът от RUSI Сидхарт Каушал, който отдавна предупреждава, че чисто ракетен или въздушен натиск не решава автоматично стратегическия проблем, ако насреща стои държава с голям запас от оръжия и адаптивна военна структура. Присъствието на името му в материалите по темата допълва тезата, че войната с Иран е била полезен, но тревожен тест за западните очаквания към въздушната сила.
WSJ: Президентът на САЩ инструктира помощниците си да се подготвят за продължителна блокада на Иран
Военноморският компонент също изглежда уязвим
Друг акцент в анализа е ограниченото европейско военноморско присъствие в Персийския залив по време на кризата. Това беше отчетено като знак, че редица страни от НАТО, включително традиционно силни морски държави, не могат лесно да поддържат голям, добре въоръжен и устойчив флот за дълго разгръщане. А без такъв капацитет Алиансът би имал сериозни трудности срещу руските подводни сили и срещу крилатите ракети „Калибър“, които остават важен компонент на руската военноморска заплаха. Тази оценка е аналитична и е приписана на експерти, а не на официално натовско становище.
Политическият разлом в Алианса остава дълбок
Едно от най-тежките предупреждения не е чисто военно, а политическо. След като европейски лидери отказаха да подкрепят американските действия срещу Иран, във Вашингтон се засилиха разговорите за санкциониране на „непослушни“ съюзници и дори за символични наказателни мерки в рамките на НАТО. Reuters вече съобщи за вътрешен имейл в Пентагона, в който са били обсъждани възможности за натиск върху страни, отказали достъп, базиране и прелитане за операциите срещу Иран.
Този разлом подклажда и по-дълбок страх в Европа: че в случай на пряка криза с Русия американската администрация може да подходи много по-избирателно към ангажимента си, ако прецени, че съюзниците не са били до Вашингтон в предишни конфликти. Това не е официално заявена американска линия по член 5, но е реално опасение, което вече се обсъжда открито в западната преса и в експертните среди.
Има и украински фактор
Допълнително предупреждение идва и от двама дипломати от НАТО, цитирани в преразкази на материала, според които Алиансът не развива достатъчно активно индустриалните връзки с Украйна. Това е важен детайл, защото украинската отбранителна индустрия вече има практически опит в масово производство, ремонт и адаптация на системи в условията на реална война. Ако НАТО не използва достатъчно този ресурс, губи време точно в момента, когато се опитва да навакса в производство и устойчивост.
