Европейският съюз е ограничил достъпа на Унгария до част от поверителната информация, а все по-често лидерите провеждат разговори в по-малки формати заради опасения, че чувствителни данни могат да стигат до Москва. Повод за новото напрежение станаха твърдения, подкрепени публично от полския премиер Доналд Туск, че правителството на Виктор Орбан от години е под съмнение за изтичане на информация към Русия.
Европейският съюз е ограничил достъпа на Унгария до част от поверителната информация, а разговорите между лидерите все по-често се провеждат в по-малки формати, след като полският премиер Доналд Туск заговори открито за дългогодишни подозрения, че правителството на Виктор Орбан споделя информация с Русия. За това пише „Политико“, като се позовава на петима европейски дипломати и служители, които твърдят, че в ЕС има сериозна тревога от риска Будапеща да предава чувствителни данни на Кремъл.
Според публикацията обаче Брюксел няма да предприема официален отговор по новите обвинения преди изборите в Унгария на 12 април, тъй като подобна стъпка може да повлияе на вътрешнополитическата обстановка в страната. Reuters и други източници също отбелязват, че вотът идва в момент, когато Орбан е под силен натиск от опозиционния лидер Петер Мадяр и партията ТИСА.
Туск: „Отдавна имаме подозрения за това“
В неделя Доналд Туск подкрепи публично твърденията, появили се първо в „Вашингтон пост“, че Будапеща е поддържала тесни контакти с Москва по време на войната в Украйна. В публикация в X той написа: „Новината, че хората на Орбан информират Москва за заседанията на Съвета на ЕС с всички подробности, не бива да изненадва никого“. След това добави: „Отдавна имаме подозрения за това. Това е една от причините, поради които вземам думата само когато е абсолютно необходимо и казвам точно толкова, колкото е необходимо“.
Тези думи дойдоха, след като „Вашингтон пост“ съобщи, че правителството на Орбан е поддържало тесни канали към Москва, а външният министър Петер Сиярто е използвал почивките по време на срещи с други държави от ЕС, за да информира руския външен министър Сергей Лавров.
The Economist: Вашингтон има четири варианта за Иран, но всички водят към…
По-малки формати и по-малко доверие
Според европейски служител, цитиран от „Политико“, именно опасенията, че Унгария може да предава информация директно на Москва, стоят зад тенденцията все по-важната дипломация да се пренася в по-малки групи, а не да се води в широк формат с всички 27 държави членки. В публикацията се посочват формати като E3, E4, E7, E8, Ваймар, NB8 и JEF. Тези групи вече играят нарастваща роля именно защото чувствителните теми се обсъждат далеч от държави, за които има съмнения в лоялността им.
Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис също потвърждава, че още през 2024 г. е бил предупреден за риска унгарската страна да предава информация на Русия. По думите му тогава той и колегите му съзнателно са ограничавали какво казват, когато Сиярто е присъствал. Ландсбергис твърди още, че още преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. са били правени опити делегацията на Будапеща да бъде държана настрана от особено чувствителни разговори.
Унгария отрича и говори за предизборна атака
Официалният отговор от Будапеща е категорично отрицание. Унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока е определил публикациите като „фалшиви новини“, създадени като „отчаяна реакция“ срещу ФИДЕС в разгара на кампанията. Петер Сиярто също е отхвърлил твърденията и е обвинил медиите, че разпространяват „конспиративни теории, които са по-абсурдни от всичко виждано досега“.
Въпреки това петима дипломати и служители, цитирани от „Политико“, казват, че не са изненадани от новините. Част от тях смятат, че ако Орбан остане на власт след изборите, ЕС ще трябва да намери друг начин да реагира. Един от дипломатите предупреждава, че ситуацията „подкопава доверието, сътрудничеството и целостта на Европейския съюз“.
Темата идва в чувствителен момент за Орбан
Скандалът избухва в особено чувствителен момент за унгарския премиер. Проучване на 21 Research Centre, цитирано от Reuters, показа преди дни, че опозиционната ТИСА на Петер Мадяр поддържа преднина пред ФИДЕС сред решилите да гласуват. В същото време Орбан отказа да подкрепи заема от 90 милиарда евро за Украйна на последния Европейски съвет, което допълнително изостри гнева на европейските му партньори.
По думите на европейски дипломати именно затова Брюксел засега избягва официална ескалация. Според тях всяка по-твърда стъпка преди 12 април би могла да бъде използвана от Орбан в кампанията като доказателство, че ЕС се опитва да влияе върху изборите.
Съмненията вече не са периферна тема
Новите обвинения идват на фона на по-широки опасения за руско влияние в унгарската политика. „Вашингтон пост“ съобщи и за изтекъл разузнавателен доклад, според който руските служби са обсъждали дори крайни сценарии в подкрепа на Орбан. Макар тези твърдения също да се оспорват, самият факт, че подобни информации вече циркулират в западни дипломатически и медийни среди, показва колко дълбоко е недоверието към Будапеща.
Така въпросът вече не е само дали Унгария блокира европейски решения за Украйна или поддържа по-мека линия към Москва. Спорът влиза в много по-тежка зона — дали държава членка на ЕС и НАТО може да се разглежда като потенциален канал за изтичане на чувствителна вътрешна информация към Русия. Именно това прави случая политически взривоопасен за целия съюз.
