Частни компании като Make Sunsets и Stardust обещават „охлаждане на планетата“ чрез слънчево геоинженерство – от балони със серен диоксид до тайни нови частици. Учените предупреждават за сериозни рискове, липса на регулация и конфликт между печалба и обществен интерес.
Само срещу един долар вече можете „съвсем леко“ да затъмните слънцето – поне според обещанието на калифорнийския стартъп Make Sunsets. Срещу тази сума основателят Люк Айзман качва в кемпера си Winnebago и се отправя в хълмовете край Саратога, Калифорния, за да пусне балон, пълен със серен диоксид – газ, който обичайно попада в атмосферата при вулканични изригвания.
Идеята: балонът да се спука в стратосферата, да освободи частици, които да отразяват част от слънчевата светлина и така да допринесат за охлаждане на планетата.
Частен бизнес с климата
Действията на Айзман – без официално одобрение от нито едно правителство, но и не забранени от калифорнийското законодателство – са пример за спорния подход, наричан „слънчево геоинженерство“. Темата от години присъства в научната фантастика, конспиративните теории и дори в доклади на разузнавателни служби, които предупреждават, че подобни действия могат да доведат до международни конфликти.
Въпреки това вече се оформя частна индустрия около тези технологии. Make Sunsets е привлякла над 1 млн. долара от инвеститори и е продала „охлаждащи кредити“ за повече от 100 000 долара само тази година. Конкурентът Stardust е събрал около 75 млн. долара, за да разработи по-сложна технология за геоинженерство, която според компанията може да бъде готова до края на десетилетието. Основателите ѝ твърдят, че няма да я приложат без политическо решение и договор с правителство.
Тези компании поставят остър въпрос: Кой има право да експериментира с глобалния климат – частният сектор или само държавите?
Аргументите „за“
Поддръжниците на подобни проекти твърдят, че стартиращите компании могат да действат по-бързо от академичните среди и бавните публични институции. В последните години опити на учени да проведат малки тестове на открито в Швеция и Калифорния бяха отменени след обществен натиск.
„Университетите се отказват. Те спират, щом се появи съпротива“, казва рисковият капиталист Маекс Амент, инвеститор в Stardust. „Предприемачът не казва ‘Добре, отказвам се’. Той търси начин да реши проблема – твърди той – без да жертва безопасността.“
Аргументите „против“
Критиците предупреждават, че частни компании, мотивирани от печалба, не бива да вземат решения, които засягат целия свят. Разпръскването на частици в атмосферата може да промени метеорологичните модели, да влоши замърсяването на въздуха и да увеличи риска от заболявания, включително рак.
„Не вярвам, че частният сектор ще взема решения в интерес на всички“, казва Шучи Талати, основател на „Алианс за справедливо обсъждане на слънчевото геоинженерство“. По думите ѝ културата на „действай бързо и нарушавай правилата“ може да е работила за технологичните компании, но е опасна, когато става дума за климат и човешко здраве.
В повечето държави няма специални закони за геоинженерство. Съществуващите регулации за замърсяване на въздуха и промяна на времето могат да се прилагат частично, но оставят огромни сиви зони.
Няколко щата в САЩ – сред които Тенеси, Луизиана и Флорида – вече са забранили подобни практики, а в още десетки щати, в Конгреса и в Мексико има внесени законопроекти за ограничения. Американската Агенция за опазване на околната среда дори проверява дейността на Make Sunsets и търси правни механизми да я спре.
„Правителствата трябва или ясно да забранят подобни експерименти, или да въведат строги правила и контрол,“ коментира Янош Пастор, бивш служител на ООН, занимавал се с темата за геоинженерството. „Засега политиците просто си заравят главата в пясъка.“
Евтино, бързо и потенциално разрушително
Идеите за „затъмняване“ на слънцето включват различни сценарии:
-
разпръскване на отразяващи частици в стратосферата;
-
изсветляване на облаците над океаните;
-
дори концепции за огромни огледала в орбита.
Привържениците твърдят, че тези подходи са по-евтини и по-бързи, отколкото глобален преход към чиста енергия и масово премахване на въглерод от атмосферата. Пример: изследване на учени от Йейл и Харвард от 2018 г. оценява, че намаляване наполовина на темпа на затоплянето за 15 години чрез пръскане на серен диоксид в стратосферата би струвало около 2,25 млрд. долара годишно – много под цената на истински енергиен и индустриален преход.
Теоретично, казват експерти, един богат милиардер би могъл да започне сам подобен проект. Именно тази идея стои в основата на романа „Termination Shock“, който вдъхновява Люк Айзман да създаде Make Sunsets през 2022 г. В книгата развръзката е катастрофална – но Айзман открито признава, че би работил с такъв милиардер, ако светът му забрани официално дейността.
Stardust: технология със секретни частици
Докато Make Sunsets използва серен диоксид, Stardust обещава „по-безопасен“ подход. Компанията, основана от трима физици – Янай Йедваб, Амиад Спектор и Ели Уаксман – разработва нова отразяваща частица, за която твърди, че няма да уврежда озона и няма да вреди на човешкото здраве.
Според Йедваб мисията на Stardust е да предложи „безопасен, отговорен и практичен“ начин за охлаждане на планетата, който да е в пъти по-евтин от всички останали варианти. Той твърди, че технологията може да бъде готова в рамките на няколко години.
Проблемът: почти нищо от това не е публично. Компанията не е разкрила детайли за състава на частиците (процедурата по патент е в ход), не е публикувала обещания етичен кодекс и доскоро не е декларирала официално лобистката си дейност в Конгреса. Това предизвиква сериозна критика от страна на изследователи и активисти.
„Направиха почти всичко по възможно най-лошия начин – без прозрачност, без открит разговор с обществото“, казва Шучи Талати.
Stardust обещава, че ще публикува научни статии и кодекс за поведение, и че ще работи само с правителства, които имат ясни регулаторни рамки и няма да правят безразсъдни експерименти. Скептиците обаче се съмняват, че компанията може да докаже безопасността на частици, за които почти нищо не се знае.
„Няма как да е напълно безопасно“
Един от най-изявените експерти в областта, Дейвид Кийт от Чикагския университет, открито оспорва твърдението, че дадена частица може да бъде „вдишвана без никакъв риск“.
При падането си от стратосферата всяка субстанция ще взаимодейства с други газове и частици и може да създаде непредвидими рискове за здравето. Идеята, че ефектите могат да се изследват изчерпателно за няколко години и да се обявят за напълно безопасни, той нарича „шега“.
Мащабът, който плаши учените
Make Sunsets до момента е освободила малко над 240 паунда серен диоксид – нищо в сравнение с милионите тонове годишно, които биха били необходими, за да се промени глобалната температура. Такъв мащаб би изисквал хиляди полети на специални самолети и най-малкото негласното съгласие на държавите да не се намесват.
„Няма рисков фонд от Силициевата долина, който може да финансира това сам“, казва климатичният икономист Гернот Вагнер. „Но има десетки държави, чийто военновъздушен бюджет е достатъчен. И не всички от тях са демокрации, действащи в интерес на планетата.“
Това, според него, е истинската опасност: геоинженерството да бъде използвано едностранно от държави с авторитарни режими.
Печалбата като двигател
Критиците допускат, че частни компании могат да имат роля – например да разработват самолети, разпръскващи системи или измервателна техника. Но се опасяват, че ако самата намеса в климата стане основен бизнес модел, натискът за печалба ще надделее над обществения интерес.
Инвеститорите в Stardust казват, че са готови да загубят парите си, ако правителствата решат да не използват геоинженерство. Но самият факт, че вече се привличат десетки милиони, показва, че пазарът се подготвя за сценарий, в който „затъмняването на слънцето“ може да стане услуга.
Айзман от Make Sunsets е още по-откровен. Той признава, че в момента компанията му губи пари, но се надява на „голям договор“ – например с центрове за данни на изкуствен интелект, които искат да компенсират въглеродния си отпечатък.
„Ако започнем да печелим милиони, а след това стотици милиони и имаме измеримо влияние върху климата, тогава нещата ще станат наистина интересни“, казва той.
„Дали ние ще стигнем дотам или някой друг – не знам. Но джинът вече е изпуснат от бутилката.“
Източник: washingtonpost.com
Превод и редакция: otupor.com
