Най-после Слави Трифонов проговори за скандалния законопроект на ИТН, ето какво заяви

 ИСКАМЕ ПЪРВО ДА ПРИПОМНИМ КАКВО Е КАЗАЛ ТРИФОНОВ ПРЕЗ 2020 г.

Слави Трифонов с пост в социалните мрежи след скандала със законопроекта, предложен от партията му, който предвижда до 6 г. затвор за разпространяване на лична информация.

ОТ УПОР публикува без редакторска намеса позицията на Слави Трифонов

„Слави Трифонов признал пред много близък човек, че умира, помолил го да…“

„Слави в ареста заради ‘Евровизия’“

„Слави се върнал към дрогата?“

„Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкоклиника – София“

„Шоуменът изглежда ужасяващо без грим; главата му е цялата в рани; фоторепортер на ‘Папараци’ успя да заснеме истината за Слави“

„Слави спи с малолетна“

„Слави не може да има деца“

„Слави е импотентен“

„Слави си сменя кръвта в Париж“

Това е една микроскопична частичка от нещата, които се пишат за мен. Разбира се, на някои от вас ще им стане неприятно, когато ги четат; други ще се отвратят, трети — може би — ще се натъжат, а четвърти искрено ще се зарадват. Така е. Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.

Има държави, в които не е така. Там няма жълти сайтове и жълти вестници — не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете. Например, така е в Швейцария.

Е, за добро или за лошо, в България не е така.

И сега ще ви споделя нещо: за някои хора, които в днешната емоционална говорилня не са разбрали, ще кажа следното — доколкото зависи от мен, аз ще направя всичко възможно, за да могат такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват. Защото така ние в България разбираме свободата на словото.

Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си. Защо ли? Защото това ме зарежда и ме прави щастлив. И не се шегувам.“

Припомняме още, че:

Разбираемо е обществото да иска контрол върху медийния тормоз, слуховете и фалшивите публикации, които понякога прекрачват границите на етиката. Вместо да реши проблема с безотговорното поведение на отделни медии, текстът създава предпоставки за ограничаване на свободата на словото и страх сред журналистите, че могат да бъдат следени, ако публикуват неудобна, но вярна информация.

 СРС срещу журналисти?

Най-притеснителната част от проекта обаче е допълнението в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). В него престъплението по чл. 148б се добавя в списъка на деянията, за които държавата може да използва подслушване, проследяване, наблюдение и електронен достъп до комуникации.

Така, за да „защити нечий личен живот“, държавата ще може да подслушва журналисти, редакции или медийни източници, ако прецени, че дадена публикация попада в тази категория. Без ясно определение какво точно е „информация за личния живот“, това отваря врата за избирателно прилагане и дори политическа употреба на СРС.

АБОНИРАЙТЕ СЕ Вход