Днес отбелязваме Голяма (Месопустна) Задушница – първия за годината всеобщ помен за починалите.
Денят е посветен на молитвата за душите на близките ни. Както и на спомена за хората, които остават част от живота ни чрез паметта и любовта. В православната традиция съботата е ден на упокоението, затова именно тогава се извършват общите възпоменания и панихиди в храмовете.
По традиция хората посещават гробовете на своите близки, почистват ги, палят свещи и преливат с вино. Раздават се жито, хляб и други храни „за Бог да прости“, като символ на надеждата за вечен живот и на връзката между поколенията.
Голямата Задушница се нарича още Месопустна, защото се пада в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на духовната подготовка за Великденските пости. Тя напомня за преходността на живота и за нуждата от смирение, прошка и молитва.
Тази година денят съвпада и с почитта към свети Трифон, известен в народната традиция като Трифон Зарезан – покровител на лозарите, винарите и плодородието. В много райони на България се извършва ритуалното зарязване на лозята с пожелания за здрава и плодородна година. Така празникът обединява два различни, но дълбоко свързани символа – паметта за предците и почитта към земята, която храни живите.
