На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите християнски празници – Преображение Господне. Той води началото си от първите векове на християнството и е свързан с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.
Според Евангелието, Христос взел със себе си апостолите Петър, Иаков и Йоан, изкачил се на планината Тавор и се преобразил пред тях – лицето му засияло като слънце, а дрехите му станали бели като светлина. От светъл облак се чул глас:
„Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте.“
Чудото имало за цел да укрепи вярата на учениците преди предстоящите страдания и кръстната смърт на Спасителя.
В православните храмове на този ден се извършва специален тропар и освещаване на първото грозде. Традицията, известна в България като „Освещаване на гроздето“, се корени в стария обичай да се благослови първата реколта, преди да бъде вкусена. В някои региони освещават и други плодове.
Преображение Господне е празник на промяната и новата надежда. Народният календар го бележи като граница между лятото и есента:
-
Денят започва да намалява по-осезаемо.
-
Слънцето се „обръща” към зимата.
-
Змиите и гущерите се скриват, лястовиците започват да се събират за юг.
Съществува вярване, че в нощта срещу празника небето се отваря и Господ изпълнява желанията на онзи, който го види. Майките карали децата си да гледат небето и да се молят за здраве и благополучие.
В миналото Преображение било повод за панаири и годежи. Смятало се, че женитбите, сключени през септември, ще донесат плодородие и щастие.
На Преображение Господне имен ден имат: Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, Сияна, Светлин, Светла, както и всички имена, свързани със светлината и славата Господня.
Още новини четете в категория Новини
