На 26 юли Православната църква почита паметта на света преподобномъченица Параскева – една от най-устойчивите и вдъхновяващи християнски светици,
Света Параскева се ражда в околностите на древния град Рим, в благочестиво и заможно семейство, след дълги молитви на родителите си. Те я наричат Параскева – гръцката дума за петък (παρασκευή), тъй като се появява на бял свят именно в този ден, посветен на Христовото страдание.
Още от ранно детство тя проявява необикновено благочестие – изучава Свещеното Писание, води целомъдрие, молитвен живот и постнически подвиг. След смъртта на родителите си раздава цялото си имущество на бедните, приема монашество и подражавайки на светите апостоли, започва да обикаля градове и села, за да проповядва Христовата вяра. Мнозина езичници били обърнати към Христа чрез нейната проповед и чудеса.
При управлението на римския император Антонин Пий (138–161 г.) Параскева била наклеветена от иудеите, че проповядва християнството. Повикана при императора, тя твърдо отказала да се отрече от вярата си и не се поддала нито на увещания, нито на заплахи. Антонин заповядал първо да ѝ бъде надянат на главата нажежен шлем, а после да бъде хвърлена в котел с кипящо масло и катран.
Но по чудесен начин Параскева останала невредима, както свидетелства синаксарът:
„Хвърлена в котел с кипящо масло и катран и останала невредима, светицата нарочно опръскала с капки от нажежената течност очите на любопитния император Антонин и го ослепила, а после по негова молба му възвърнала загубеното зрение.“
Това чудо обърнало императора и присъстващите към вярата в Христа, и светицата била пусната на свобода.
След като напуска Рим, Параскева продължава мисията си в други градове. В един от тях, управляван от цар Асклипий, тя отново е арестувана. За да бъде погубена, я изпращат в пещера, обитавана от огромна змия, която всявала ужас сред жителите. Но:
„тя направила кръстен знак и от това змията се разкъсала на две части“.
И този цар, заедно с мнозина, повярвал в Христос. Пусната отново, светицата обикаля още градове, където проповядва и търпи нови мъчения.
При управлението на цар Тарасий, тя е заведена на съд и жестоко изтезавана, но остава непоколебима. Когато всички средства да я склонят към отстъпление се провалят, Тарасий заповядва:
„да отсекат с меч честната ѝ глава“.
Годината на нейната свята мъченическа смърт остава неизвестна. Но нейната памет се съхранява през вековете. Около 1200 година поклонникът Антоний вижда мощите ѝ в Цариград. Църквата ѝ се намира и до днес в местността Хаскьой, от лявата страна на Златния рог в Истанбул.
Още новини четете в категория Новини
