На 25 юли Българската православна църква отбелязва Успение на Света Анна – майката на Пресвета Богородица. Денят се нарича още Лятна Света Анна, а според канона отбелязва блажената ѝ смърт.
Света Анна е потомка на Аароновия род, а според библейското предание именно тя е родила Мария – бъдещата Божия майка. Затова светицата се възприема като символ на майчинството и закрилница на жените.
Празникът е особено разпространен в Западна България и Родопите, с акцент в Асеновградския край. Там хората вярват, че Лятната Света Анна бележи края на лятото.
Жените – особено бременните и младите булки – почитат светицата с молитви за леко раждане и здраве на децата. На този ден се палят свещи пред иконата, която често се украсява с цветя и дарове – ризи, чорапи, кърпи, пари.
„Ако трудна жена работи на Света Анна, ще пометне“, гласи старо поверие.
На Лятна Св. Анна не се работи, не се пере, не се шие, не се плете – забрани, които се спазват най-вече от жените. Майките раздават пити след църковната служба, за здраве на рожбите си. Смята се, че светицата предпазва децата от „огън“ – висока температура и треска.
В Източна България празникът се свързва със събирането на лековити билки, които се сушат и ползват през цялата година.
В Западна България, срещу празника, се извършват магически действия срещу магьосници и житомамници – същества, за които се вярва, че крадат плодородието. Стопаните спят на нивите, за да ги предпазят от злини.
В югозападните райони се организират оброци с курбан, в които участват цели родове. Жертвоприношенията се правят, за да се измоли закрилата на Света Анна над нивите – срещу пожари, градушки и други бедствия. Затова в тези региони я наричат още „Опърлия“ – пазителка от огън.
