На 15 август православната църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица – ден, посветен на кончината на Божията майка и нейното възнесение.
Днес, 15 август, православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници – Успение на Пресвета Богородица, известен още като Голяма Богородица. Празникът се чества от православни, католици и други християнски деноминации и е посветен на успението – блажената кончина – на Божията майка.
Според преданието, три дни преди смъртта си, Божията майка получила вест от Архангел Гавраил, че Бог я призовава при себе си. Последното ѝ желание било да се види с всички апостоли, които по чудо се събрали в Йерусалим.
На третия ден след успението ѝ, Исус Христос слязъл в небесна слава, придружен от ангели, за да приеме душата ѝ. Света Богородица била погребана в пещера край Гетсимания, но когато апостол Тома пристигнал по-късно и гробът бил отворен, тялото ѝ липсвало – останала само плащаницата. Малко след това апостолите я видели въздигната в облаците, заобиколена от ангели.
В памет на това чудо църквата постановява на този ден да се отслужва тържествена литургия и да се извършва „въздигане на хляба“.
Народни традиции
В българската традиция празникът е известен като Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица (8 септември), когато се чества рождението на Божията майка.
След литургията в храма се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и в памет на починалите близки.
В много селища се организират родови срещи и курбани за здраве, плодородие и защита от болести. На трапезата присъстват прясна питка с орнаменти, пиле каша, варено жито, царевица и тиква, както и сезонни плодове – диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, тъкани платна, кърпи и пари.
На този ден имен ден празнуват: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав, Преслава.
