АКТУАЛНИ

Конституционни хватки, за които политиците мълчат! Какво следва?

Конституционни хватки, за които политиците мълчат! Какво следва? Конституционни хватки, за които политиците мълчат! Какво следва?

През последните дни Конституцията на Република България е най-актуалния документ. Какви тайни крият политиците чрез направените промени в нея? Отговорът на този въпрос се крие в чл. 99, ал.5 от Конституцията. Ето какво гласи текста:

„Чл.99, ал.5 от КРБ (Изм. и доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“

Нека сега разгледаме детайлно този текст.

1. Президентът трябва да проведе консултации с парламентарните групи?!

2. По предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок?!

След второто действие става много интересно. На практика кандидата за служебен министър-председател е лице, заемащо държавна длъжност. Откъде този кандидат ще има на разположение подготвени хора за министри зам.-министри и т.н, за да предложи състав на служебно правителство?

Тук основателно възниква въпроса-това служебно правителство ли е или партийно такова. Как ще изглежда Росен Желязков като министър-председател на служебно правителство, което трябва да организира изборите? Нима политиците са забравили „Костинбродската афера“? Не беше ли именно Росен Желязков обвиняван за главен герой в тази афера?

За някои от възможните кандидатури Конституцията влиза в противоречие с европейското законодателство. В такива случаи на законодателна колизия предимство има европейското законодателство. В тази колизия влизат представителите на БНБ и на Сметната палата. Погледнато от тази гледна точка шестима от потенциалните кандидати вече би трябвало да са отписани. Остават фигурите на Омбудсмана и неговия заместник.

Омбудсмана очаква назначение в Страсбург, а неговия заместник подаде внезапно оставка. В крайна сметка от деветте възможности остана само една-тази на Росен Желязков.

Какво се случва ако всички възможни кандидатури откажат да заемат поста на служебен министър-председател? Май никой не може да даде отговор на този въпрос. Неслучайно бащите на Конституцията бяха предвидили при предсрочни избори служебното правителство да се назначава от президента. Неслучайно те бяха предвидили и разпускане на парламента, но сегашните политици решиха, че са много умни! Оказа се, че не са.

 

Източник: MEDIAMALL

Още новини четете в категория Новини

Не пропускайте – последвайте ни в Google News

АБОНИРАЙТЕ СЕ Вход