Позиция на „От упор“:
Поредната катастрофа. Поредното дете, което няма да порасне. 12-годишно дете загина на пътя. И нямаше никаква вина.
Просто се е возила. Просто е била с баба си и дядо си. Просто… вече я няма. И какво правим сега? Пускаме сълза, споделяме снимка, пишем „Почивай в мир“ и продължаваме. Както винаги.
Само че този път не можем да подминем.
А истината е, че това не беше просто катастрофа. Това беше убийство. От бездействие. От системна гнилост. От „шефа знае, ама си мълчи“. От „наш човек е, пуснете го“. От „няма да се занимаваме сега“.
Да, точно те убиха Сияна!
Случилото се не е „трагичен инцидент“. Това е резултат. От години немарливост. От хора, които си затварят очите. От шофьори, които не трябва да са на пътя. От липсата на контрол, от липсата на страх от закона, от липсата на съвест.
И най-вече – от държава, която всеки ден доказва, че не може да пази децата ни.
Как стигнахме дотук?
Колко още деца трябва да си отидат, за да спре този абсурд наречен държава?
Истината е, че ни убива не само безхаберието. Убива ни и мълчанието. Наведените глави. Страхът да питаме, да изискваме, да посочим виновните. Убива ни мисълта, че „няма смисъл“. Убива ни примирението.
Колко още ще гледаме как едни и същи се разминават с всичко – с връзки, с пари, с „нашите хора“? И пак никой не е виновен. Никой не подава оставка. Никой не носи отговорност. Само ние – ние носим болката.
А болката е жестока.
Но по-жестоко е, че се научихме да свикваме.
Свикваме с трагедиите. Със смъртта. С престъпното безразличие.
И затова го казваме ясно:
Не е съдба, когато е резултат от престъпно безхаберие.
Не е нормално. И вече не може да бъде прието.
Време е да кажем ясно:
Няма да преглъщаме, когато животът на дете струва по-малко от един подпис.
Няма да мълчим, когато знаем кой е виновен и всички се правят, че не виждат.
Ще посочваме, ще питаме, ще настояваме!
Ще искаме отговорност!
Ще искаме промяна – не на думи!
Защото вече не можем да живеем в страна, в която децата умират, а виновните получават пари, постове и спокойствие.
Сияна нямаше шанс. Сияна няма да се върне. Но може би това дете ще е последното, за което мълчим. Може би сега ще поискаме истинска промяна. Без компромиси. Без удобни оправдания.
Още новини четете в категория Новини
