Репортерките бяха заклещили Радев и той напразно правеше опити да се измъкне от тях – понеже е известно, че ако има световен шампионат за нахално-глуповати въпроси, със сигурност ще го спечели някое наше яре.
И изведнъж някакво маце най-после уцели Радев: „Според „Алфа Рисърч“ получавате 129 депутати“- хвърли бомбата то.
За част от секундата Радев изглеждаше искрено изненадан, но сетне се усмихна и рече: „Ще ви черпя сега, не съм го чул още…“
Такава реакция не може да се изиграе, поне не толкова убедително. Но ако Радев го е направил, окончателно ще се убедим , че си имаме работа с непредвидим политически актьор.
Вижте го това видео, има го в Мрежата – вгледайте се в лицето му и сами преценете дали играе или не играе. Ако знае тази информация и тя изобщо не е изненада за него, тогава по-любопитните зрители със сигурност ще се запитат: какво друго е знаел – предварително – за изборните резултати и изобщо за изборите. Оттук пък пътят до различни конспиративни хипотези е съвсем кратък.
Някои решения на предизборния щаб на Радев направо можеха да подлудят електората му, бяха прекалено рисковани, но свършиха работа – например, използването/натрапването на снимката на Радев с Путин; само споменаването на подобна идея би парализирало по-известните тукашни пи ар специалисти, повечето от които направо са лоясали от използването на смъртоносно банални решения.
Използването на снимката с Путин сякаш имаше решаващо значение за придобиването на контрола над русофилската „квота“ еднолично от Радев.
Провалът на най-пробутваните от телевизиите анализатори е очевиден: не само защото изобщо не провидяха бомбастичния успех на Радев, дори не подозираха, че подобно нещо е възможно и така станаха най-голямата жертва на собствената си пропаганда, вдетиниха се в нея направо по болестен начин.
За тях – както, разбира се, и за Сектата, Радев си остава един непознат, а това безспорно е предимство за него. Тук силата/властта се дължат в голяма степен на познанието за скрития живот на „елитите“, включително и на политиците. Извън това познание сякаш отдавна нищо друго не е нужно.
Притежателите му са безпомощни обаче, когато цъфне някой непознат – и то такъв, направо безподобен мелез/хибрид – с щедри препоръки от американците, а за разкош и човек на Москва.
Ще е нужно доста време за обработката му – той не е праволинеен ренегат като Тагарев или Запрянов, които са търкали гащи като слушатели в съветски военни академии, с единствената цел да докажат колко предани са на рубинената звезда. А всъщност са само нелепите гримаси на притворното русофобство, нищо повече.
Някои от неговите ходове са така изчислени, сякаш ги е съчинявал в пилотската кабина. Понякога беше на ръба – няколко часа само можеха да се окажат фатални за някои от решенията му – такъв беше и изборът на момента, в който да обяви оставката си. Повечето от наблюдателите са склонни да мислят, че той бе подбран така, че Радев да не ходи в Давос за учредяването на Борда за мир на Тръмп.
Напълно е възможно обаче причината да е съвсем друга: хората от щаба му може да са преценили, че протестите, подкокоросани тайно от Шарлатаните, могат да тръгнат и срещу Радев.
Между другото, младите“ уж бяха присвоени от ППДБ, но накрая се оказа, че са гласували най-вече за Радев.
Да се върнем към кадъра с учудения Радев, който съобщава, че е готов да почерпи. Може да се сетим и за някои други изпълнения, които трябваше да ни впечатлят със скрития си смисъл.
Помните вероятно, как веднъж – изненадващо и без никаква връзка със случващото се до този момент – Радев демонстрира физическата си ловкост и сила. Вървеше пред група мъже – беше на посещение в поделение на специалните сили и изведнъж ускори крачка, метна се на една висилка и направи коремно превъртане на 360 градуса.
И сетне, все едно, че нищо извънредно не се е случило, продължи по пътя си, заедно с порядъчно смаяните си спътници.
Защо му беше това – какво им казваше всъщност на тия от Политическата Секта?
Той пък какъв комплекс избиваше по този начин – защото понякога едно премятане по висилката разкрива повече дори от един мандат.
