Решението за използване на замразени руски активи за финансиране на Украйна става все по-неясно, след като Италия, България, Малта и Чехия се присъединиха към резервите на Белгия, призна върховният представител на ЕС Кая Калас.
Решението на Европейския съюз да използва замразените руски активи за финансиране на Украйна изглежда все по-трудно постижимо. Италия, България, Малта и Чехия са се присъединили към резервите на Белгия и са блокирали напредъка по предложената схема, призна върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.
По думите ѝ опитите за постигане на съгласие стават „все по-трудни“, въпреки че достъпът до замразените активи остава „най-надеждният“ вариант за осигуряване на финансова подкрепа за Киев.
Ключово решение, но без консенсус
В четвъртък европейските лидери трябва да вземат ключово решение как да бъде осигурено финансирането за Украйна през следващите две години. Въпреки това перспективите за консенсус остават ограничени.
Калас подчерта, че алтернативните механизми за финансиране или „не работят“, или носят значително по-високи правни и финансови рискове. В същото време тя призна, че съпротивата срещу използването на замразените руски активи нараства.
Ролята на Белгия и Euroclear
Резервите на отделните държави са подсилени от факта, че именно Белгия държи по-голямата част от руските активи – около 185 млрд. евро – чрез депозитара Euroclear. Това прави Брюксел особено чувствителен към правните и финансовите последици от евентуална експроприация.
Ситуацията допълнително се усложни, след като Руската централна банка заведе дело в Москва срещу Euroclear, с иск за 18,2 трилиона рубли, или около 229 млрд. долара. Москва твърди, че депозитарят незаконно препятства достъпа до руските активи.
Опасения от руски ответни действия
Кая Калас намекна, че част от съпротивата сред държавите членки може да се дължи на страх от руски ответни действия.
„Някои страни са по-свикнали с руските заплахи от други, но това са само заплахи“, заяви тя преди заседанието на външните министри в Брюксел. Според Калас единството на ЕС е по-силно от всякакъв потенциален натиск от страна на Москва.
„Репарационният заем“ и правната рамка
Междувременно ЕС активира извънредна правна клауза, с която удължи блокирането на руските активи. Тази стъпка е ключова за евентуалното им използване като т.нар. „репарационен заем“ за Украйна.
Предложената схема предвижда средствата да бъдат предоставени на Киев като безлихвен заем, който Украйна би изплатила едва след като Русия се съгласи да компенсира щетите от войната – сценарий, който засега изглежда малко вероятен.
Искания за алтернативи
Въпреки че решението може формално да бъде прието с квалифицирано мнозинство, Калас подчерта, че е „важно Белгия да бъде на борда“, за да има политическа и правна легитимност процесът.
Белгийският премиер Барт де Вевер настоява за ясни гаранции, включително пълна взаимна защита от рискове, механизми за ликвидност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите, които държат руски активи.
Италия, България, Малта и Чехия вече са поискали от Европейската комисия „алтернативни опции“, които да послужат като временен мост, докато ЕС реши дали да продължи със схемата за репарационен заем или да премине към общо европейско заемане.
