АКТУАЛНИ

Калоян Паргов: Настояваме София да бъде за всички

Калоян Паргов: Без лявото, в центъра на което е БСП, демокрация в България не може да има

Ако направим един бърз анализ след първия тур, можем да кажем, че предсказанието, че БСП ще се срути в местната власт, не се случи.

Това каза в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, четири поредни мандата общински съветник и председател на групата „БСП за България“.

В интервю за аудиокаста на „Фокус“ от 21 юли казахте за първи път: „Местните избори ще са изненадващи. Затова не сравнявайте баби с жаби“. Сбъдна ли се вашата прогноза и кой изруча жабетата?

Не само за София, но и за цялата страна, тъй като парламентарните избори през април месец тази година като че ли бяха един вид най-точната социология, която предположи разсъждение на тази база. Но знаем, че избори с избори няма като тенденции, особено когато говорим от парламентарни за местни, тъй като местните избори имат редица особености, свързани и с мажоритарните кандидатури и с личностите на различните партии, които понякога изненадват в електоралните резултати. Ако направим бърз анализ след първия тур, можем да кажем, че предсказанието, че БСП ще се срути в местната власт, не се случи. И ще дам пример. На първи тур БСП има избрани 46 кмета. Вярно – на средни общини. За втория тур БСП ще участва в 86 балотажа, от които половината БСП води след първия тур на опонента си, от които балотажи шест са в областни градове – Русе, Шумен, където БСП води в резултата след първия тур, Силистра, Разград, Хасково и разбира се, накрая, но не по-малко важно, изведено и на първо място – София, столицата, в която всички взират поглед в последния месец и малко. За София можем да кажем, че това е голям успех за БСП, защото за втори пореден път след 2019 г. БСП е претендент за кметското място, което му се изплъзва вече 30 години. Помните кампанията през 2019 г. с Мая Манолова, сега се повтори същото и с кампанията с Ваня Григорова.

Защо твърдите, че на втория тур битката за София е между финансовия олигархичен капитал и тези, които загубиха от прехода?

Защото самите кандидати олицетворяват това. Да погледнем – винаги финансово-олигархичният капитал си е избирал някого, когото да го представлява – не толкова видимо част от този капитал, но негов представител. Сега за първи път самият г-н Терзиев, който видимо от икономическата статистика за неговите икономически действия и инициативи е натрупал около 200 милиона, което го прави част от този едър капитал. Ако 200 милиона не те прави част от едрия капитал – здраве му кажете? Докато Ваня Григорова – както я наричат някои, „профсъюзна деятелка“ по старому, а по новому „синдикалистка“, защитава хората на труда, защитава правата на трудещите се, правата на онеправданите и т.нар. загубени от прехода, които са абсолютно мнозинство на фона на другото представителство, което доминира управленски в София. За първи път тези хора имат реално представителство и реален шанс да излъчват начело на Столична община кмет, който се различава от досегашните в последните 30 години.

Предрешен ли е изходът на балотажа в неделя? Мнозина казват, че е предрешен. Зависи от каква гледна точка.

В каква посока?

Едни твърдят, и вие знаете, болшинството – за Васил Терзиев.

Да, наистина говорителите на това представителство имат своя медиен комфорт, не го отричаме, което създава подобно усещане. Целта на този медиен комфорт и на тези говорители, които доминират масово в средствата за масова информация, е точно такава – да създадат отношение и усещане. Защото както във всяка човешка дейност, така и в политиката психологията е много важна, тъй като в политиката тези емоции и тези нагласи се създават чрез пропагандата и чрез внушението към съответните избиратели. Но видимо от това, което се случва от неделя насам, мога да кажа, че колкото и тази пропаганда, колкото и тези говорители да шетат от сутрин до вечер по различни медии, в които вкараха и глобалистката тема, в които вкараха и евроатлантическата тема, в които вкараха и путинистката тема, и всякакви други теми, изборът за София не е нито глобален, не е нито на тема евроатлантически ценности, не е нито на тема война в Украйна, путинизъм, антипутинизъм. Той е на тема как да се управлява градът в следващите четири години, дали да продължава сегашния модел, продължен от новия представител на този финансово-олигархичен модел, или да сложим ново начало, различно от досегашните през последните 30 години, в които да покажем, че община София може да се доближи до западни водещи общини, каквато е община Виена, където градът изцяло се управлява от общината, и то доста добре в полза на хората. Т.е. не София за това малцинство, а София за всички, какъвто е и лозунгът на кампанията в София на БСП.

Доколко са изпълними обещанията, дадени от Васил Терзиев, и тези от Ваня Григорова?

Вижте, прави впечатление, че почти всички кандидати в тази компания имаха говорене и насоки в сходни теми и проблеми, които са до болка банално известни вече на софиянци. Като темата с детските градини, като темата с комунално-битовите услуги, като темите с инфраструктурата, с ремонта на ремонта, с това София да не продължава да се дебалансира, а да се изравнят стандартите в различните райони. Между другото, всичко това са тези на БСП-София в последните 10 години. „Ние влизаме в кварталите“ и „София на две скорости“ беше тема на БСП в кампанията 2015 г. Аз благодаря на десните представители, на г-н Бонев, Терзиев и на другите, че са приели нашите тези, нашите виждания и също ги развиха в рамките на тази кампания. Но разбира се, без да претендираме и да ги обвиняваме в плагиатство, защото това са реални политики и това са решения. И аз благодаря, че вникнаха в нашите леви решения, макар да си ги присвоиха в своите програми. Истината по отношение на концесиите и концесионирането е, че е нормално БСП-София и кандидатът Ваня Григорова да имат отрицателно отношение, тъй като една нормална икономическа дейност като концесията в България беше превърната в мръсна дума и никой не иска да я чуе. Може би защото по български побългарена, концесията не свърши това, което върши на други места. И затова темата „Концесия“ в програмата на Ваня Григорова, в програмата на БСП-София е със знак минус, т.е. „Не“ на концесиите в София, „Да“ на повече общинското присъствие в различните сфери на дейност на общината.

Не ви ли притеснява, г-н Паргов, че вотът за Ваня Григорова е с около 1/3 по-висок от този за кандидатите на социалистите за Столичния общински съвет? Сега БСП ще има 9 съветници, докато в предишния мандат, част от който бяхте и вие, имаше 15.

В момента имаме всеобщ спад на всички партии спрямо 2019 г. – и на ГЕРБ, и на БСП, и на ДПС, което е нормално. Само две партии увеличават резултата си като гласове за общинските листи в тези избори спрямо парламентарните избори април тази година, и това са БСП и ДПС. Това го казвам за цялата страна като статистика. Може би ще бъде любопитно да анализираме и разсъждаваме следващата седмица след втория тур, когато окончателно видим и балотажите. Разбира се, това е тенденция, която очаквахме, но очаквахме да паднем и до 5, и до 6 съветника – такива бяха мрачните прогнози спрямо априлските резултати на БСП в София. Но по-скоро притеснението трябва да е за Васил Терзиев, за Антон Хекимян, за Деян Николов от „Възраждане“, за Ивайло Вълчев от ИТН, защото те имат резултат под този на техните общински листи. Ваня Григорова е една от малкото, да не кажа единствената в София, която има резултат над този на листата, което значи добавената стойност на тази кандидатура в по-общ  план. За нея са  гласували хора и от „Възраждане“ на първи тур, въпреки че са гласували за листата, хора от ГЕРБ, които са гласували за листата на ГЕРБ, но са гласували за нея като мажоритарен кандидат за кмет на София, а не за Хекимян. Има и такива от ПП-ДБ, макар и да са много малко, което е разбираемо. Има и от ИТН. Т.е. тя има много пъстър електорален профил, който очакваме в неделя да се прояви. Между другото, ако правим сравнение с 2019 г., Мая Манолова имаше 123 000 гласа на първи тур спрямо 73 000 на листата на БСП, когато тогава възпроизведе 15 съветника. Тя беше на 40 000 гласа от Йорданка Фандъкова. Толкова я дели – 40 000 гласа, Ваня Григорова сега от Васил Терзиев. Той има около 120 000, тя има 80 – разлика 10%. Тогава заради купения, корпоративния вот и всичко онова, което знаете вече от 2019 г. Мая Манолова не можа да стане кмет на София, но по тайни признания на някои представители на ГЕРБ, тя де факто си беше избрана. Може би, аз винаги съм го казвал на шега, ако тогава Бойко Рашков беше вътрешен министър, тя щеше да бъде кмет на София. Надявам се този път да не се случи това – по-различна е обстановката, и Ваня Григорова да бъде първият червен кмет на София след 1989 г.

На кого ще разчита всеки от двамата претенденти за кметския пост, в случай че спечели? С какви мнозинства ще управлява?

Не само парламентарната практика, но и общинската практика предполага да се търсят мнозинства. Разбира се, в общинската практика се търсят по-устойчиви мнозинства, отколкото в парламентарната практика, което наблюдаваме през последните две години. Но тези мнозинства трябва да бъдат ясно изразени на програмна основа, а не на безпринципно коалиране, което означава, а и това го показва Ваня Григорова, че програмата или онази част от програмата трябва да намери подкрепа във формирането на едно мнозинство, което да я изпълнява в София в следващата четири години. И това не е невъзможно, ако се върнем малко в началото на нашето интервю, когато говорехме за програмите и за обещанията на различните кандидати, които аз ви казах, а пък и вие сте го доловили, че са доста сходни, доста сходни като теми, пък и като решения и насоки за решения, които се предлагат. Това предполага, че може да има програмно мнозинство. Разбира се, сигурно ще има и теми-табу, по които ако се развият, ще имат тематични мнозинства. Но когато говорим за програмно мнозинство, това означава, че имаме приоритети, това означава, че те са остойностени, т.е. минават и през бюджетната процедура, която предстои след изборите, не само в държавата, но и във всички общини, включая и разбира се, в частност Столична община, за която говорим. И така. Не е нещо невъзможно.

Как ще повлияят резултатите от местните избори, особено в София, върху партиите? Сякаш вече се улавя напрежение между Софийската организация и централата на „Позитано“. Нещо повече, даже тази сутрин от там излязоха с декларация.

Тази битка „Леге“ – „Позитано“, Градски комитет – Централен комитет, неслучайно го използвам и връщам по-назад в годините…

Голяма традиция имате, не ви е за първи път.

Да, това е голяма традиция, защото всички в централата на партията винаги са се бояли и са гледали под око Софийската организация, включително и самият Тодор Живков като генерален секретар преди 1989 г. Т.е. това си е една традиция на напрежение, разбираемо, защото в София, първо, освен че е столица, се събира интелектуалният елит на партията в тази организация. Тук са по-буйни, по-невъздържани, на висок глас се говорят някои въпроси и проблеми, което разбира се, създава напрежение. Но в случая трябва да кажа следното – че до неделя всички тези спекулации за евентуални напрежения, за виртуални недоразумения, за евентуален сблъсък трябва да бъдат оставени настрана. Анализите ще ги правим след неделя. Казах, че за БСП с тези местни избори не се сбъдна прогнозата, че ще бъде полуунищожена – казах ви в началото част от резултатите. Ако говорим по ръст за листи, пак казвам, за общински съвети – да, има намаление спрямо 2019 г. на всички партии, но единствените, които увеличават гласовете си за листи спрямо тези за парламентарните избори листите от тази година април, са БСП и ДПС. Предстоят балотажи, след които ще се видят резултатите и се надявам, че БСП ще вземе голяма част от тези балотажи, тези 86 балотажа, което ще предположи повече кметове на населени места. Очаквам да имаме отново областни кметове – в София, в Русе, в Шумен, където водим. Надявам се в Разград, Хасково и Силистра този пасив от първия тур да може да се навакса по някакъв начин. И пожелавам на всички кандидати успех на балотажа в неделя!