В едно от последните си стихотворения Леонард Коен предупреждава: „О, и още нещо – няма да ви хареса това, което идва след Америка.“
С настъпването на 80-годишнината от края на Втората световна война, изглежда неговите думи се сбъдват. Международният ред, ръководен от САЩ, който удивително дълго поддържаше относителна стабилност, се разпада. А какво ще го замени? Многополюсен свят? Нови сфери на влияние? Модерна версия на Европейския концерт от XIX век? По-вероятният отговор е: дълъг и опасен период на глобално безредие.
Никога не е имало златен век на универсален либерален ред, но САЩ като „либерален левиатан“ (по Джон Икенбери) ръководеха международна система, особено в Европа, Азия и Океания, която осигуряваше икономическа и военна стабилност. Пикът ѝ бе в началото на XXI век. Оттогава глобализацията и „възходът на останалите“ – както Китай, така и други развиващи се сили – подкопават този ред. САЩ сами допринесоха за разпада с грешни политики и интервенции.
Днес президентът Доналд Тръмп демонтира останките от този ред с безпрецедентна скорост. Дори да оцелее американската демокрация, доверието на съюзниците към САЩ е разклатено. В момента бушуват четири конфликта – в Украйна, Газа, Судан и между Индия и Пакистан – а търговският конфликт между Китай и САЩ достигна нови висоти. Това не е просто преходен етап, а симптом на задълбочаваща се нестабилност.
Световните сили започват да се прегрупират. Китай и Русия, в духа на съпротива срещу Запада, отбелязаха Деня на победата заедно в Москва. Си Цзинпин оприличи съвременния Запад на „наглите фашистки сили“ от 1945 г. Русия премина към военна икономика, а Путин иска реванш за изгубената империя. Индия с премиера Моди следва собствена националистическа програма и е в напрегнати отношения с подкрепяния от Китай Пакистан.
Средните сили – Турция, Бразилия, Южна Африка – лавират между великите сили според интересите си. А по-малки държави като тези от Персийския залив играят „балансьорска“ роля, подобно на симбиотични животни в природата.
Ядреното табу, установено след 1945 г., е под заплаха. Русия, притежател на ядрено оръжие, води война срещу Украйна – страна, която се отказа от своите ядрени арсенали срещу международни гаранции. В Южна Корея, която наблюдава как Русия получава подкрепа от КНДР, тече сериозен дебат за собствени ядрени сили. Близкият изток също се намира на ръба: Израел вече е ядрена сила, а Иран е близо до това.
Съществуващите глобални рискове се засилват от технологичната революция. Контролът върху изкуствения интелект, данните и мрежите се превръща в ново бойно поле. DeepSeek днес, DeepStrike утре – защо не? Към това се прибавят климатични промени, миграционен натиск и недостиг на ресурси.
Все пак има и сили на стабилността. Китай има интерес от поддържане на търговската система. Средните сили може да се опитат да предотвратят хаоса, от който биха пострадали. В Европа, Канада и Австралия има признаци на либерално съживяване. Папа Лъв XIV също обещава да „строи мостове“ в този размирен свят.
Но никой не трябва да се заблуждава. Историята не гарантира мир. Онези, които все още вярват в либералния ред, трябва да се подготвят – както по дух, така и стратегически – за дълъг период на глобална несигурност. Коен беше прав: това, което идва след Америка, едва ли ще ни хареса.
Източник: dnes.dir.bg
Още новини четете в категория Новини
