Разбирането на тревожността и нейното въздействие върху връзката ви може да укрепи партньорството и да подобри комуникацията.
Ако вашият партньор страда от тревожност, вероятно понякога се чувствате несигурни как да реагирате или да бъдете полезни. Запознаването с това как тревожността влияе върху мислите, емоциите и поведението на човека до вас е ключово, за да изградите здрава и подкрепяща връзка.
Тревожността не засяга само страдащия от нея – тя е изпитание и за партньора. Успешното справяне с това предизвикателство изисква работа в екип и взаимна подкрепа.
Какво представлява тревожността?
Тревожността е състояние на засилено безпокойство и напрежение по повод на бъдещи или потенциални заплахи. Макар всички хора да изпитват тревожност понякога, при някои тя може да стане хронична и да се отрази значително върху ежедневното функциониране – психически, физически и емоционално.
„Тревожността не съществува във вакуум“, казва д-р Каролин Дейч, директор на Центъра за лечение на тревожни разстройства в Мичиган. „Дори в най-стабилните и любящи връзки, тя може да отслаби доверието и интимността и да доведе до взаимно неудовлетворение.“
Как тревожността влияе на партньорските отношения?
Според научен преглед на изследвания, проведени между 1990 и 2017 г., тревожността и семейните отношения си влияят двупосочно: тревожността може да влоши взаимоотношенията, а трудните отношения – да засилят тревожността.
Разглеждането на тревожността като „проблем на партньора“ е само част от истината. Пренебрегването ѝ или липсата на общ подход може да доведе до отчуждение и напрежение.
Комуникация
Когато единият партньор комуникира чрез логика, а другият – чрез емоция, е лесно да се получи неразбиране. Тревожността е реакция на емоционална заплаха – тя не подлежи на рационални аргументи. Както казва д-р Дейч: „Все едно сте изгубени в превода.“
Прояви на тревожност в ежедневието
-
Избягване на определени ситуации: Тревожният партньор може да избягва събития или ангажименти, които предизвикват у него стрес. Това може да бъде погрешно възприето като нежелание или мързел.
-
„Уморен съм“ като израз на страх: Изтощението често прикрива емоционален дискомфорт, особено при социална тревожност. Излизанията, които предполагат социални взаимодействия, могат да предизвикат засилен страх от провал или срам.
-
Физически прояви: Тревожността често се усеща физически – в стомаха, гърдите или гърлото. Паническите атаки, макар и кратки, могат да се почувстват като сериозни здравословни кризи.
Как да подкрепите партньора си
-
Осигурете пространство и време: Дайте възможност на партньора си да осъзнае мислите, които предизвикват тревожността, и да диша дълбоко. Бавното, съзнателно дишане може да облекчи симптомите.
-
Опитайте да разберете цялостната картина: Понякога виждате само върха на айсберга. Насърчете партньора си да споделя и най-страшните си мисли, без страх от осъждане.
-
Бъдете модел за спокойствие: Емоциите са заразни. Вашето спокойствие може да помогне на партньора ви да се заземи и да се почувства в безопасност.
-
Създайте емоционална връзка: Възстановете връзката чрез емпатия. Припомнете си момент, в който самите вие сте изпитвали силна тревожност, и използвайте този спомен като мост към разбиране.
-
Предлагайте подкрепа, не зависимост: Насърчавайте партньора си да действа, когато е възможно, вместо да го предпазвате от всичко. Така изграждате устойчивост, а не зависимост.
Кога да се потърси професионална помощ
Ако тревожността започне да пречи на нормалното функциониране и на връзката ви, вероятно става дума за тревожно разстройство. Добрата новина е, че тревожността подлежи на ефективно лечение – чрез терапия, медикаменти или тяхна комбинация.
В някои случаи, терапевтите препоръчват на партньора без тревожност да се оттегли от конкретна тревожна спирала с уважение: „Няма да се включа в този разговор, не защото не ми пука, а защото много ми пука.“
Тревожността може да постави сериозно изпитание пред една връзка, като засегне комуникацията, доверието и интимността. Разбирането, търпението и професионалната помощ могат да бъдат от ключово значение както за индивидуалното благополучие, така и за стабилността на партньорството. В някои случаи консултацията с терапевт или участие в семейна терапия е най-доброто решение – както за вас, така и за човека, когото обичате.
Източник: health.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
