От началото на прехода в България, демокрацията е като онова обещано светло бъдеще, което все гледа да ни подмине на последния завой.
На 10 ноември 1989 г. мнозина вярваха, че краят на социализма ще бъде началото на нова ера – ера на свобода, на прозрачност и справедливост. Днес, обаче, мнозина българи се питат: „Къде сбърка демокрацията?“.
От „Свобода и законност“ до „свободия без закон“
Свободата в първите години на прехода беше като дълго чакан извор, но без правила. Свободата на словото се превърна в бойно поле, на което разцъфнаха цели медийни империи, а „четвъртата власт“ постепенно се обезличи под натиска на олигарси и външни интереси. Свободата на бизнеса, иначе прекрасен принцип, се тълкуваше като „правото на силния“ – и така държавата беше плячкосана пред очите на всички, като свидетелите от народа получиха утехата на телевизионен спектакъл.
Демокрацията като повод за… олигархия?
Един от големите въпроси е дали демокрацията в България е сбъркала, или просто бяха сбъркани онези, които трябваше да я изпълнят със смисъл. Когато изборите започнаха да приличат на футболен мач, а политици, забъркани в скандали, преспокойно си сменяха отборите, обикновеният човек започна да губи доверие. Олигархията се настани на местата, където би трябвало да има институции, и започна да раздава картите в икономиката, медиите, а често и в съдебната система.
Какво стана с българския патриотизъм?
Когато държавата е заложник на лични интереси, патриотизмът се оказа едно от малкото убежища за обезверения българин. Проблемът обаче е, че дори той бе бързо осребрен. Станахме свидетели на партии и движения, които използват патриотизма като маркетингов трик, като забравят, че патриотизмът не е инструмент за натиск, а грижа за бъдещето и за децата на България. В същото време истински важните теми, като образованието, здравеопазването и екологията, останаха на заден план – потънали под лозунги и обещания.
Къде отиде законността?
Законността е един от основните стълбове на всяка демокрация. Но в България този стълб сякаш бе изгнило дърво, което се счупи още с първия удар на прехода. Корупцията стана част от ежедневието, а думата „корупция“ – символ на демократичния провал. Мнозина от заможните днес хора дължат успеха си на съмнителни сделки, които законите трябваше да предотвратят. Мнозина обикновени българи се чудят защо живеят в демократична държава, а законите сякаш работят само за избрани.
Демокрацията и новите поколения
Днес младите, които навлизат в живота, често поглеждат скептично към онова, което демокрацията им е предложила. Затова много от тях не виждат бъдеще в България и емигрират, търсейки реализация в чужбина. Липсата на доверие към институциите и усещането, че няма кой да защити правата им, кара младите да се чувстват като граждани в чужда държава.
Демокрацията – все още шансове за поправка?
Ако се замислим, демокрацията в България не е сбъркала сама по себе си. Истинската грешка може би е в липсата на последователност и в безотговорността, която остана незабелязана зад маската на „прехода“. Ние не бива да се отказваме от идеалите на демокрацията, защото те са нашето право и наше наследство. Може би е време да се научим да изискваме – от институциите, от управляващите, но и от себе си.
Истинската демокрация ще дойде тогава, когато всеки българин повярва, че има глас, който не само може, но и трябва да бъде чут.
Още новини четете в категория Новини
