Финансовите пазари реагират с облекчение на дипломатическата пауза, предприета от Вашингтон, докато геополитическото напрежение между Израел и Иран остава високо.
Цената на петрола отбеляза рязък спад в петък, доближавайки се до най-голямото си еднодневно понижение от април насам, докато световните фондови пазари регистрираха възстановяване. Това се случи след като Белият дом обяви, че президентът Доналд Тръмп ще отложи решението за евентуално военно участие на САЩ в нарастващия конфликт между Израел и Иран.
Рисковете от нестабилността в Близкия изток отново оказват значително влияние върху глобалните финансови пазари. Основните европейски борси отчетоха ръст между 0,5% и 1%, следвайки положителната тенденция от Азия, макар че остава неясно дали това ще бъде достатъчно, за да се предотврати втора поредна седмична загуба за глобалния индекс MSCI.
Сблъсъците между Израел и Иран продължиха и през нощта, като Израел извърши бомбардировки по цели в Иран, а в отговор Техеран изстреля ракети към Израел. Въпреки напрежението, движенията на пазарите в петък – включително и лекото отслабване на долара – отразиха известно облекчение.
Според изявление от четвъртък, Белият дом заяви, че президентът Тръмп ще вземе решение относно американското участие в конфликта в рамките на следващите две седмици, а не незабавно. Това допринесе за спад на напрежението и доведе до известна стабилизация на пазарите.
В Женева, европейските външни министри планираха среща с иранския си колега в опит да се намери дипломатическо решение на спора около ядрената програма на страната.
Цените на петрола паднаха до 76,10 долара за барел, но по-късно се задържаха малко над 77 долара. Въпреки дневния спад, петролните фючърси остават с около 4% по-високи за седмицата и с 20% за месеца.
„Понижението в цената на суровия петрол Brent с 2,5% днес е най-ясното свидетелство за намаляване на страховете от непосредствена ескалация на конфликта“, коментира Дерек Халпени, стратег от MUFG.
Златото, друг традиционен актив-убежище, също отбеляза понижение през деня. В същото време, фючърсите на американските индекси Nasdaq, S&P 500 и Dow останаха в червената зона след затварянето на пазарите в четвъртък.
В Азия, индексът Hang Seng в Хонконг се покачи с 1,2%, а борсата в Южна Корея отбеляза значителен ръст, благодарение на очакваните стимули от новоизбрания президент Лий Дже Мюнг. Индексът Kospi премина границата от 3000 пункта за първи път от началото на 2022 г.
Централната банка на Китай остави без промяна основните лихвени проценти, както се очакваше, докато данните от Япония показаха, че основната инфлация в страната е достигнала двегодишен връх. Това оказа натиск върху Японската централна банка да предприеме ново повишение на лихвените проценти – фактор, който доведе до засилване на йената и отслабване на силно износно ориентирания индекс Nikkei в Токио.
На валутните пазари доларът отбеляза спад, въпреки положителната седмица. Еврото се покачи с 0,3% до 1,1527 долара, а британският паунд – с 0,2% до 1,3494 долара.
Пазарът на облигации в САЩ, затворен в четвъртък, възобнови търговията без съществени промени – доходността по 10-годишните облигации остана на ниво от 4,39%, докато доходността на германските 10-годишни облигации спадна с 2,5 базисни пункта до 2,49%.
Златото се понижи с 0,5% до 3 354 долара за унция, като се очаква седмична загуба от около 2,3%.
Основното внимание на стоковите пазари остава насочено към петрола. Фючърсите на Brent спаднаха с 1,60 долара, или 2,2%, до 77,28 долара за барел в Лондон, макар че все още се очаква седмичен ръст от около 4%.
Анализаторът на PVM Джон Еванс предупреди, че най-големият риск за пазара остава „непреднамерено действие, което би могло да ескалира конфликта и да засегне петролна инфраструктура“.
„Светът има достатъчни запаси за 2025 г., но ако се стигне до сценарий, при който 20 милиона барела дневно се окажат блокирани в Арабско море, дори временно, последиците биха били сериозни“, добави той.
Източник: reuters.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
