Президентът Илияна Йотова получи пет изразени съгласия за заемане на поста служебен министър-председател, след серия срещи с представители на Сметната палата, БНБ и институцията на омбудсмана.
Президентът Илияна Йотова получи общо пет изразени съгласия за заемане на поста служебен министър-председател, след поредица от срещи с представители на ключови институции.
Коя е Мария Филипова, която може да стане служебен премиер? (ДОКУМЕНТИ)
Позициите на Сметната палата
Заместник-председателят на Сметната палата Силвия Къдрева заяви пред журналисти, че е потвърдила готовността си да поеме отговорност.
„Последователна съм в това, което заявих по време на изслушването си в Народното събрание при избора ми за зам.-председател на Сметната палата. Заявих, че не бягам от отговорност. Сега отново потвърдих това свое решение. Това беше моят отговор към президента“, каза Къдрева.
Преди това председателят на Сметната палата Димитър Главчев обяви, че е готов да приеме номинация за служебен министър-председател.
„Аз съм свикнал да изпълнявам конституционните си задължения. Имам два пъти повече основания да не приема, тъй като вече съм бил два пъти служебен премиер. Но лично казах, че съм склонен да приема“, заяви Главчев.
Съгласие даде и другият заместник-председател на Сметната палата Маргарита Николова, която определи срещата си с президента като „смислена и задълбочена“. Тя припомни, че още по време на изслушването си в парламента е била наясно, че длъжността ѝ попада в т.нар. „домова книга“.
Видео с кандидатка за служебен премиер взриви социалната мрежа (ВИДЕО)
Омбудсманът и БНБ
В рамките на консултациите президентът се срещна и с омбудсмана Велислава Делчева и заместник-омбудсмана Мария Филипова. Филипова заяви, че би приела да бъде служебен премиер, ако получи покана от президента, докато Делчева изрази позиция, че омбудсманът няма място в изпълнителната власт.
В сряда подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров също изрази готовност да заеме поста. По този повод проф. Пламен Киров коментира пред „Труд news“, че Гюров не може да бъде служебен премиер.
Преди това държавният глава е получил откази от управителя на БНБ Димитър Радев и подуправителите Радослав Миленков и Петър Чобанов. Във вторник първа отказ за съставяне на служебно правителство е дала председателят на парламента Рая Назарян.
Процедурата по Конституция
Конституцията не предвижда конкретен срок, в който президентът трябва да посочи кандидат за служебен министър-председател. След избора държавният глава възлага официално на кандидата да състави служебен кабинет, който управлява до провеждането на предсрочни парламентарни избори.
Кандидатът трябва да предложи състав на Министерския съвет, като и за този етап няма фиксиран срок, но по установена практика процесът отнема около седмица. Преди издаването на указа президентът провежда консултации с парламентарните групи, след което подписва два указа – за назначаване на служебното правителство и за насрочване на избори, които по закон трябва да се проведат до два месеца след назначаването на кабинета.
