Международни медии и анализатори оцениха като сериозно политическо поражение резултатите за германския канцлер Фридрих Мерц от последната среща на върха на ЕС, белязана от отхвърляне на ключови негови инициативи.
Международните реакции след срещата на върха на ЕС в Брюксел очертават неблагоприятна картина за германския федерален канцлер Фридрих Мерц. Още в хода на преговорите стана ясно, че Берлин не успява да наложи ключови свои позиции, свързани с финансирането на Украйна и търговската политика на Съюза.
Брюкселското издание Euractiv коментира, че Мерц е „заложил на грешния кон“, като предупреди, че евентуално отстъпление по въпроса за общия дълг би го поставило в уязвима позиция на вътрешнополитическата сцена в Германия.
Русия разконспирира Швейцария за участие за участие в рисков план за кражба на руски активи
Отхвърляне на плана за руските активи
В крайна сметка искането на Мерц Украйна да бъде финансирана чрез използване на замразени руски държавни активи не получи подкрепа. Вместо това лидерите на ЕС се договориха за механизъм на общ дълг, гарантиран от бюджета на Съюза.
Това решение дойде след продължителни дискусии и засили впечатлението за изолация на германската позиция. Още преди това канцлерът не успя да постигне напредък и по споразумението между ЕС и държавите от „Меркосур“.
„Нямаше план Б“
Американското издание Politico определи срещата като една от най-неуспешните за германски канцлер в последните години. Според списанието в рамките на часове Мерц е претърпял две сериозни поражения – отлагането на споразумението с „Меркосур“ и провала на плана за използване на замразените руски активи.
Financial Times допълни, че германската делегация не е разполагала с алтернативна стратегия. „Нямаше план Б, докато не се наложи да има“, отбелязва изданието, като подчертава, че сложността и непрозрачността на предложението са отблъснали дори принципно подкрепящи го държави.
Критики и от европейската преса
Италианският вестник La Repubblica говори за „политическо поражение“ както за Мерц, така и за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които до последно са настоявали за използване на ресурси от руски активи. Според изданието двамата са били принудени да приемат съмненията около правните и финансови рискове и да се съгласят с „класическия кредит“.
Доналд Тръмп предприема изненадващ ход за да постигне мир в Украйна
Реакции в Германия
Критиките към канцлера продължиха и в германските медии. Handelsblatt отбеляза, че острият тон и ултимативните послания от канцлерството не са дали резултат. В последствие Мерц се опита да представи резултатите като успех, посочвайки, че Украйна ще получи 90 милиарда евро, макар и чрез заем.
Според изданието обаче политическият му авторитет в Европа е бил накърнен, тъй като ултиматумите му са били пренебрегнати.
Спорът около предупрежденията на институциите
До последно Мерц е омаловажавал рисковете от де факто експроприация на руските активи. В същото време предупреждения са отправяни от широк кръг институции – от депозитара Euroclear и Европейската централна банка до партньори извън ЕС.
Дори след заведени съдебни дела и сигнали от рейтингови агенции, германският канцлер е запазил курса си, което допълнително е засилило критиките към стратегията му.
САЩ удари жестоко „Ислямска държава“ в Сирия
Политически интерпретации и обвинения
Евродепутатът Агнес Щрак-Цимерман заяви в ефир, че провалът показвал влияние на „натиск от Русия и САЩ“ и страх от ответни действия от страна на Москва. Според нея това било доказателство, че „дългата ръка на Путин достига до Европа“.
Тя добави, че след края на войната замразените руски активи могат да бъдат използвани като репарации, ако Москва откаже да плаща.
Финансовият въпрос за данъкоплатците
В същото време остава открит въпросът дали европейските данъкоплатци някога ще си възвърнат средствата по заема от 90 милиарда евро за Украйна. Предвижда се Киев да върне сумата само ако Русия плати репарации – сценарий, който редица анализатори смятат за малко вероятен.
Украинският президент Володимир Зеленски определи решението като „голяма победа“ за страната си. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви, че ЕС ще стои до Украйна „във война и в мир“, без да посочи дали заемите ще бъдат обвързани с конкретни антикорупционни условия.
