Фараж контрира Стармър: Мироопазващи сили в Украйна? Само приказки, нямаме готовност!
След декларацията с Франция за мироопазващи сили, премиерът Киър Стармър се ангажира с дебат в Камарата на общините, Фараж вижда нереалистични амбиции и липса на подготовка.
В сряда, по време на седмичните въпроси към премиера в Камарата на общините, Киър Стармър потвърди, че всяко разполагане на британски войски в Украйна ще бъде подложено на дебат и гласуване в парламента. Това идва ден след като Великобритания и Франция, заедно с Украйна, подписаха декларация за намерения в рамките на Коалицията на желаещите, план за мироопазващи сили след евентуално прекратяване на огъня.
Стармър подчертава ясно, че британски войски в Украйна ще има само след пълно прекратяване на бойните действия. Те няма да участват в сражения, а ще подпомагат изграждането на украинския отбранителен капацитет, ще възпират евентуална нова агресия и ще охраняват ключови военни обекти.
Премиерът определя процедурата като напълно съобразена с установената през последните години практика. Той обещава, че преди всяко решение депутатите ще имат възможност да обсъдят плана и да изразят позициите си. Според Reuters и The Guardian Стармър заявява директно: „Ако се стигне до разполагане на войски съгласно подписаната декларация, ще поставя въпроса на гласуване в Камарата на общините.“
Този ангажимент следва прецеденти като гласуването за Ирак през 2003 г. при Тони Блеър. Решението за изпращане на войски формално е прерогатив на премиера, но парламентарното одобрение става все по-очаквана норма, особено след спорните интервенции в миналото.
Критиките на Фараж: Нереалистични планове и липса на ресурси
Найджъл Фараж остро разкритикува инициативата. На пресконференция в сряда той сравни плана със „съвременна Британска армия на Рейн“, препратка към следвоенното британско присъствие в Германия, което приключи през 1994 г.
Фараж попита с ирония: „С какви ботуши? С какво оборудване?“ и предупреди, че Великобритания би могла да поддържа подобна операция най-много няколко седмици. Според него страната просто няма ресурси и капацитет за дългосрочна мисия от този мащаб.
Според POLITICO, Фараж признава, че не е пацифист и би подкрепил ограничено участие в международни мироопазващи сили – на ротационен принцип и с ясна стратегия за излизане. Той обаче обвини Стармър в липса на подготовка, отбелязвайки, че Германия няма да изпрати войски, Италия е скептична, а САЩ остават на заден план.
Найджъл Фараж напоследък изостри критиките си към Русия, в интервю за Bloomberg през октомври той нарече Владимир Путин „много лош човек“. Въпреки това лидерът на Reform UK продължава да се съмнява в директното британско участие в Украйна.
Геополитически контекст и рискове
Декларацията от вторник, подписана в Париж, предвижда британски и френски сили да подкрепят Украйна след мирно споразумение, с фокус върху възпиране и изграждане на военна инфраструктура. Това е част от по-широката Коалиция на желаещите, която цели да даде солидни гаранции за сигурност на Киев, докато САЩ водят преговорите за примирие.
Обещанието за парламентарно гласуване може да се тълкува като укрепване на демократичния контрол, но и като начин Стармър да разпредели отговорността при потенциални рискове. Критици като опозиционния лидер Кеми Баденок обвиняват премиера в избягване на незабавен дебат, докато Фараж вижда в плана прекомерни амбиции без реални ресурси.
В по-широк план инициативата подчертава европейското лидерство в подкрепата за Украйна на фона на променящата се американска позиция. Успехът ѝ зависи от реалното примирие, броя на участващите държави и парламентарното одобрение, процес, който може да разкрие дълбоки разделения в британското общество относно ролята на Великобритания в следвоенна Европа.
Ситуацията остава динамична: Стармър обеща допълнителни детайли скоро и продължаващи консултации със съюзници. Дали това ще укрепи позициите на Лондон или ще предизвика вътрешни конфликти, ще покажат следващите месеци на 2026 г.
Превод и редакция: otupor.com
