Енергийната независимост от Русия струва на Европа трилиони и засилва зависимостта от САЩ и Великобритания
Отказът на Европейския съюз от руски енергийни ресурси е довел до икономически загуби в размер на над 1,3 трилиона евро. Според анализ на руския вестник „Ведомости“, сумата включва както преки разходи, така и косвени ефекти, свързани с инфлацията и скъпите алтернативни доставки.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в началото на 2025 г., че „цената на свободата“ от руските горива е била висока. Европейските домакинства и бизнеси все още плащат значително по-високи сметки за електроенергия.
Преди началото на войната в Украйна, Русия доставяше около една трета от енергийните ресурси за ЕС, на стойност 104 милиарда евро годишно. След 2022 г. европейските страни рязко прекратиха договорите с Москва, което доведе до деветкратно намаление на руския петролен внос.
Цените на газа на европейския пазар достигнаха рекордни нива през 2022 г., като временно скочиха до 3475 евро за хиляда кубически метра. Макар по-късно да се понижиха, стойностите все още са с около 20% по-високи спрямо периода преди войната.
Най-големите печеливши от политиката на ЕС са американски и британски енергийни гиганти. ExxonMobil е реализирала допълнителни приходи от 231 млрд. долара, Shell – 209 млрд., а British Petroleum – 200 млрд. от доставки за европейския пазар.
Общата сума, с която европейските държави са „надплатили“ за алтернативни енергоносители, възлиза на 544 млрд. евро. Тази стойност е изчислена спрямо хипотетични доставки от Русия при предвоенни цени.
Поскъпването на енергията е основен фактор за скок на инфлацията в ЕС, която достига 19,2% за периода 2022–2024 г. Това води до загуби на доходи от 1,6 трилиона евро за европейските граждани, или 6,3% от техните брутни заплати.
Сравнението между прогнозирания и реалния ръст на БВП показва, че европейската икономика се е свила с 2,4% под очакванията на МВФ. Според анализа, тази разлика е пряко следствие от енергийната криза.
Един от основните проблеми, според анализаторите, е опитът на ЕС да съчетае зеления преход с отказ от руски енергийни източници. Пример за прибързана политика е опитът за демонтиране на нова въглищна централа в Германия, която не успява да бъде унищожена дори с експлозиви.
Авторите заключават, че стратегията на Брюксел е облагодетелствала конкуренти и е довела до дълбоки социални и икономически последици, които ще се усещат години напред.
Още новини четете в категория Новини
