Европейската комисия предложи в сряда страните кандидатки за присъединяване към ЕС, като Украйна, Република Молдова и тези от Западните Балкани, да бъдат интегрирани в блока на общността „постепенно“ и чрез процес с „обратими“ мерки.
Паралелно да бъде реформиран европейският механизъм за вземане на решения, за да се намали прилагането на правилото за единодушие. Така че отделни държави или малки групи от държави вече да не могат да блокират решения, които в момента изискват прилагането на това правило. Като тези, свързани с данъчното облагане или външна политика, съобщават агенциите DPA и EFE.
Идеята е да се „увеличат определени ползи и задължения от членството в ЕС“, преди съответната страна да стане пълноправен член. Такава „постепенна интеграция“ трябва да бъде „обратима“. Като целта е да се гарантира, че както ЕС, така и бъдещите страни-членки са добре подготвени за разширяване. Според доклад на Европейската комисия, публикуван в сряда.
Вълните на разширяване, които се случиха от 2004 г. насам, включваха преходни периоди. Които позволиха на съществуващите държави-членки да ограничат за период до осем години достъпа до техния пазар на труда за граждани на новите страни-членки. Тези преходни периоди не бяха обратими, но според новото предложение на Комисията биха могли да станат. Така че ще има възможност за съкращаването им.
Новият подход на Комисията предлага „увеличени насоки за постепенна интеграция на страните кандидатки в конкретни политики на ЕС. Още преди тяхното присъединяване“, обяснява изпълнителната власт на ЕС. Но, добавя той, пълният достъп до пазара на ЕС ще изисква „пълното прилагане на уникалния всеобхватен набор от права и задължения. Те не могат да бъдат „а ла карт““, отбелязват ДПА и ЕФЕ, цитирани от Агерпрес.
Европейската комисия също така споменава в своя документ, че присъединяването към ЕС е обусловено от „безспорното зачитане и непрекъснато прилагане на основните ценности на ЕС“.
Намек за споровете на Брюксел с Полша и Унгария по темата за върховенството на закона.
Лидерите на вече членки на ЕС ще имат за задача конкретно да определят мерките, областите, етапите и задълженията. Съответстващи на такъв процес на постепенно присъединяване. Но за да се материализират ползите от присъединяването, както ЕС, така и страните кандидатки за присъединяване „трябва да бъдат добре подготвени и процесът на присъединяване трябва да се основава на заслуги“, подчертава докладът.
Като част от тази подготовка Европейската комисия също така включва желанието си да реформира механизма за вземане на решения в ЕС. В смисъл на вземане на повече решения с квалифицирано мнозинство и прилагане на по-малко от правилото за единодушие. Правило, което федералистите, подкрепящи трансфера на повече власт на Брюксел за сметка на националните държави биха искали тя да бъде напълно премахната.
Аргументирайки по този начин, че с увеличаването на броя на държавите-членки в ЕС, прилагането на правилото за единодушие също би увеличило риска от блокиране на вземането на решения. Особено по отношение на външната политика и данъчното облагане. Европейската комисия предлага нов механизъм за вземане на решения, което ще позволи повече прибягване до приемане на решения. Само с квалифицирано мнозинство, но с някои изключения, които позволяват защитата на някои стратегически национални интереси.
Понастоящем квалифицирано мнозинство означава 15 от 27-те държави-членки, които съставляват поне 65% от населението на ЕС.
Европейската комисия обаче не счита в доклада си, че би било необходимо да се преразгледат договорите на ЕС. Тъй като Договорът от Лисабон вече предвижда така наречените „преходни клаузи“. Чрез които решенията, които обикновено трябва да се вземат с единодушие. Могат да се вземат в Съвета на ЕС само с квалифицирано мнозинство.
„Разширяването е геополитическа инвестиция, която ще увеличи политическата и икономическата тежест на ЕС на световната сцена“, каза Марош Шефчович. Заместник-председател на Европейската комисия при представянето на доклада. Той описа този документ като „първия стъпка към неизбежните реформи на ЕС, които ще подготвят един по-голям Съюз. С поредица от дълбоки политически промени, които ще започнат в началото на 2025 г.“
Настоящите страни кандидатки за присъединяване са Украйна, Република Молдова, Грузия, Албания, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина. Турция също е официален кандидат, но нейният процес на присъединяване е замразен.
Източник: digi24.ro Превод и редакция: ОТ УПОР
Още новини четете в категория Новини
