Глобалната търговска несигурност тласка Европа към по-ниски лихви, а САЩ предупреждават за инфлационни рискове.
Централните банки в Европа предприеха стъпки към облекчаване на паричната си политика в четвъртък, демонстрирайки рязък контраст с Федералния резерв на САЩ, който остана на позиция на изчакване и не даде ясни сигнали за бъдещи действия. Това се случва на фона на нарастващи икономически рискове, свързани с глобалната търговска война, особено след въвеждането на нови мита от Вашингтон.
Банката на Англия понижи основната си лихва с 25 базисни пункта до 4,25% и даде индикации за евентуални допълнителни намаления. Шведската Riksbank и норвежката Norges Bank също посочиха вероятност за предстоящо облекчаване, като всички централни банки отбелязаха, че новата американска търговска политика представлява съществен риск за глобалния растеж.
Европейската централна банка, която ще заседава в началото на юни, подготвя пазарите за осмо понижение на лихвите в рамките на 13 месеца. Според ЕЦБ инфлацията в еврозоната вече е в рамките на целта, а новите тарифи ще окажат допълнителен натиск върху икономическата активност.
В същото време Федералният резерв предупреди за възможно едновременно нарастване на инфлацията и безработицата – противоречиви ефекти, които изискват противоположни политически отговори. „В момента няма цена за това да изчакаме“, заяви председателят на Фед Джером Пауъл, подчертавайки сложността на ситуацията.
САЩ, като най-големия глобален потребител, вероятно ще усетят най-силно инфлационния натиск от новите мита, особено предвид отслабването на долара.
В същото време за Европа и други региони последствията могат да се проявят чрез по-ниска инфлация и забавена търговия.
Финансовите експерти предупреждават, че подобна ситуация напомня за шоковете от пандемията – рязко свиване на икономическата активност, породено не от слабо търсене, а от прекъсвания на доставките. Тези прекъсвания, макар и временни, имат потенциал да предизвикат сериозни сътресения в икономиките.
В този контекст централните банки се оказват с ограничени инструменти за реакция, тъй като паричната политика действа с отложен ефект, докато политическите решения се променят бързо. Основната задача на институциите сега е да запазят доверието на пазарите и да ограничат инфлационните рискове, свързани с тарифната ескалация.
„Тук може да започне рецесията“, коментира икономистът Стивън Блиц от TS Lombard, подчертавайки, че по-високите мита и свиващите се маржове на фирмите могат да доведат до кредитни затруднения и съкращения – класически механизъм за навлизане в икономически спад.
Източник: reuters.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
