Случаите с „Пфайзер“ и с „Евроинс“ илюстрират неуспеха на Комисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен, да наложи собствените си ангажименти за прозрачност, пише Дик Рош, бивш министър по европейските въпроси на Ирландия, сега консултант на „Еврохолд“
Политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Европейската комисия съдържат редица ангажименти за прозрачността. Те имат за цел да направят Комисията „по-гъвкава и по-прозрачна“.
Налице е обаче поразително и обезпокоително разминаване между ангажиментите и изпълнението.
Доклади на омбудсмана на ЕС и случай, включващ Комисията и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който продължава до 2023 г., илюстрират това разминаване.
Усещане за дежавю
Искане за свобода на информацията от „Ню Йорк Таймс“ за обмена на текстови съобщения между Фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на „Пфайзер“ Албер Бурла, във връзка с доставката на ваксини срещу COVID-19, постави въпроса за прозрачността на Комисията в международните заглавия през 2021 г. .
По това време Комисията отговори, че нейното търсене на тези SMS-и „не е дало никакви резултати“ и обясни, че „поради краткотрайното си естество текстовите съобщения като цяло не съдържат важна информация, свързана с политиките, дейността и решенията на Комисията.”
Комисията не обясни как може да заключи, че текстове, които не може да открие, не съдържат важна информация.
По подобен начин в случай, който се разиграва в Букурещ, Франкфурт на Майн и Брюксел до 2023 г., Комисията защитава доклад, за който твърди, че не е виждала.
Случаят датира от 2019 г., когато автомобилното застраховане на Румъния беше в криза. Най-големият оператор в страната, „Сити Иншурънс“, беше пред колапс. Румънският орган за финансов надзор (ASF) поиска от „Евроинс Румъния“, част от „Евроинс Иншурънс Груп“ (EIG) — една от най-големите независими застрахователни групи в Централна и Източна Европа — да поеме „Сити Иншурънс“. EIG е собственост на Еврохолд България АД, дружество листнато на Варшавската и Софийската фондова борса.
На основание, че „Сити Иншурънс“ е безполезна, Еврохолд се противопостави на искането на румънския регулатор. Този отказ беше последван от дългогодишна кампания на регулатора срещу „Евроинс Румъния“. За по-малко от три години на „Евроинс“ са връчени двадесет и шест санкции с глоби на обща стойност 3,2 милиона евро, като всички са оспорени.
На 2 февруари 2023 г. регулаторът издаде доклад, в който се твърди, че в „Евроинс Румъния“ има недостиг на капитал от 400 милиона евро. Доклад, издаден само три месеца по-рано, не установи такъв проблем.
„Евроинс Иншурънс Груп“ се свърза с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, която се самоопределя като „сърцето на застрахователния и професионалния пенсионен надзор в Европейския съюз“. Евроинс предложи назначаването на независим екип от актюерски и счетоводни експерти под надзора на европейския орган, който да прегледа позицията на „Евроинс Румъния“.
Българската Комисия за финансов надзор (КФН) също се свърза с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, като изрази опасения относно действията на румънския регулатор.
В дебата се включи и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която подкрепи назначаването на независим преглед.
ЕБВР постави под въпрос предположението за недостиг на капитал от 400 милиона евро в „Евроинс Румъния“. Банката оспори позицията на регулатора относно презастрахователните договори на „Евроинс Румъния“ и посочи, че ако съществува проблем с ликвидността, той може да бъде разрешен.
Предложението за независим преглед не беше прието от европейския орган, който реши да проведе собствена проверка на проблемите, повдигнати от румънския регулатор.
„Евроинс Иншурънс Груп“ и „Евроинс Румъния“ бяха изключени от процеса. За разлика от това, румънският регулатор беше консултиран по време на подготовката на доклада.
Секретност
Докладът, който беше завършен на 28 март, все още не е публикуван.
Въпреки това румънският регулатор получи незабавен достъп до доклада и му беше разрешено да го използва в делото си срещу „Евроинс Румъния“ в румънските съдилища, на „Еврохолд“ беше отказан достъп до доклада.
Безспорни изтичания на информация относно доклада, главно от румънския регулатор, показват, че в него се твърди за дефицит в автомобилното застраховане на „Евроинс“ в диапазона от 550 до 581 милиона евро.
Оценката на европейския орган изглежда драматично противоречи на констатациите на независимо проучване, поръчано от ЕБВР от високо уважавана световна актюерска счетоводна фирма. Последният заключава, че към края на 2022 г., че „Евроинс Румъния“ е платежоспособна и че нейните презастрахователни договори и тези на „Евроинс Иншурънс Груп“ отговарят на изискванията на ЕС за платежоспособност.
Преди да бъдат завършени докладите на европейския орган и ЕБВР, румънският регулатор отне застрахователния лиценз на „Евроинс Румъния“ и поиска компанията да бъде обявена в несъстоятелност.
ЕК проследи скандала отстрани
Докато се разиграваше тази драма, Комисията гледаше отстрани. Съвсем наскоро тя се опита да дръпне завесата на тайната около случая, момент, драматично демонстриран в отговорите на въпроси, които бяха внесени от няколко евродепутати през март.
В своите отговори Комисията отказва да разгледа основните разлики между възгледите на румънския регулатор и констатациите в доклада, поръчан от ЕБВР. Тя отхвърля становищата, изразени от българския регулатор КФН, надзорният орган на „Евроинс Иншурънс Груп“.
В редица свои отговори Комисията се позовава на санкциите, наложени от румънския регулатор на“ Евроинс“, без да споменава факта, че санкциите са в процес на обжалване.
Но може би най-странният аспект на позицията на Комисията е, че тя казва, че не е видяла доклада на европейския надзорен орган.
Провал на претенциите за прозрачност
Начинът, по който Комисията и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване се справиха със случая „Евроинс“, едва ли е в съответствие с ангажимента на Фон дер Лайен за откритост и прозрачност.
Хаотичното представяне на европейския орган по случая повдига сериозни въпроси. То е всичко друго, но не и балансирано. Далеч от защитата на обществения интерес, която тази институция вижда като своя „мисия“, нейният основен фокус в случая с „Евроинс“ беше да защити национален регулатор с не особено образцово досие. Действията на агенцията поставят под въпрос и нейната демократична отчетност.
Случаят с „Евроинс“ също демонстрира обезпокоителен провал на Комисията да практикува това, което проповядва за прозрачността. Нейните формулирани, уклончиви и подвеждащи отговори илюстрират обезпокоителна липса на уважение към Европейския парламент. Отговорът на Комисията по случая демонстрира желание да игнорира факти, където е удобно. Нейната цялостна защита на доклад, който не е виждала, повдига въпроси за точността на преценката й.
Източник: euractiv.bg, цитирани от MEDIAMALL
