Ето какво ще обсъждат Владимир Путин и Си Дзинпин на днешната си среща

Руският президент Владимир Путин пристигна на двудневно посещение в Пекин на 17 октомври, където ще се срещне с китайския президент Си Дзинпин на 18 октомври. Според руския външен министър Сергей Лавров президентите на Русия и Китай ще обсъдят подробно двустранните отношения .

Правна рамка

Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете страни, подписан на 16 юли 2001 г., служи като основа за руско-китайското търговско-икономическо сътрудничество, описвайки икономическите отношения между двете нации като цялостно, равноправно, доверително партньорство, и стратегическо взаимодействие. Договорът беше удължен за пет години през юни 2021 г. Планове за действие за прилагане на разпоредбите на този документ се приемат на всеки четири години.

Търговски оборот

Според Главната митническа администрация на Китай търговският оборот между двете страни се е увеличил с 29,3% през 2022 г. спрямо предходната година, достигайки 190,27 млрд. долара, което е рекорд за двете страни за целия период на сътрудничество. Вносът от Русия за Китай се е увеличил с 43,4% през 2023 г. до 114,15 милиарда долара, докато износът от Китай за Русия се е увеличил с 12,8% до 76,12 милиарда долара. Русия представлява 3% от общия външнотърговски оборот в Китай. Според Китай през януари-септември 2023 г. двустранният търговски оборот се е увеличил с 29,5% на обща стойност 176,4 млрд. долара.

Русия изнася за Китай предимно енергийни ресурси, метали, дървен материал, селскостопански продукти и морски дарове. Китай от своя страна внася автомобили и камиони, битова електроника, багери, микропроцесорни единици, облекло, обувки и потребителски стоки.

Инвестиции

Специална междуправителствена комисия за инвестиционно сътрудничество служи като основен механизъм за взаимодействие между двете страни в областта на инвестициите. Руско-китайският инвестиционен фонд, създаден съвместно от Руския фонд за преки инвестиции и Китайската инвестиционна корпорация, работи от 2012 г. Руско-китайският инвестиционен фонд за регионално развитие е създаден през 2018 г. с целеви капитал от приблизително 750 милиона долара, с приоритет проекти в енергетиката, транспортната инфраструктура, логистиката и селското стопанство.

Според руското министерство на икономическото развитие към септември 2023 г. Русия и Китай са реализирали заедно 79 мащабни проекта с общи инвестиции от около 170 милиарда долара. Според Генералното консулство на Китай във Владивосток китайските инвестиции в руския Далечен изток са надхвърлили 13 милиарда долара през 2022 г. Според Руско-азиатския съюз на индустриалците и предприемачите основните области на китайски инвестиции в Русия в момента заменят западни компании, които са напусна Русия поради санкции.

Масло

В края на 2022 г. Русия е на второ място по доставки на петрол за Китай, изнасяйки 86,25 млн. тона (първа е Саудитска Арабия с 87,49 млн. тона). През 2023 г. Русия увеличи износа – 60,6 млн. тона са доставени на Китай само през първата половина на годината, което е ръст от 25,2% спрямо същия период на миналата година. Вносът на петрол от Русия в Китай падна с 5,8% като стойност за същия период до 32,1 милиарда долара.

Русия доставя петрол на Китай по три основни маршрута: клон на нефтопровода Източен Сибир-Тихия океан (ESPO), танкери, преминаващи през Казахстан, и от пристанището Козмино в Далечния изток.

Доскоро Китай получаваше 7 милиона тона руски петрол през Казахстан всяка година. Роснефт и Китайската национална петролна корпорация подписаха споразумение през февруари 2022 г. за увеличаване на транзита до 10 милиона тона петрол годишно за десет години. Договорът е на стойност 80 милиарда долара.

Природен газ

Газопроводът „Силата на Сибир“ започна транспортирането на газ до руския вътрешен пазар и за износ в Китай през декември 2019 г. На руско-китайската граница в района на руския град Благовещенск и град Хейхе, разположен от другата страна на река Амур. Газпром и CNPC подписаха договора през май 2014 г. Газът ще се доставя по източния маршрут в продължение на 30 години, а проектният капацитет на газопровода достига 38 милиарда кубически метра газ годишно, а договорът е на стойност 400 милиарда долара. Газпром достави 10,39 милиарда кубически метра газ на Китай по този тръбопровод през 2021 г., 15,5 милиарда през 2022 г. и 22 милиарда кубически метра през 2023 г. Изграждането на завод за преработка на газ в град Свободни (Амурска област на Русия) беше критична стъпка в развитието на маршрута. Първата линия беше пусната през юни 2021 г., като пълният проектен капацитет се очаква до 2025 г. (42 млрд. куб. м годишно).

Вторият проект включва доставка на до 50 милиарда кубически метра до Китай по силата на Сибир – 2 тръбопроводни транспорта на газ годишно. Маршрутът ще бъде положен през монголска територия до Синдзян-Уйгурския автономен регион в западен Китай. Той премина етапа на предпроектно проучване през януари 2022 г., като рамковото споразумение беше подписано от Газпром и CNPC през ноември 2014 г. Договорът за доставка на газ все още не е подписан.

Третият проект включва доставка на газ от шелфа на остров Сахалин по строящия се в момента газопровод Силата на Сибир – 3 до градовете Дальнереченск и Хулин (Далекоизточен маршрут). Газпром и CNPC подписаха споразумение през февруари 2022 г. за доставка на 10 милиарда кубически метра природен газ всяка година през следващите 30 години по този маршрут. На 31 януари 2023 г. Москва и Пекин подписаха съответно междуправителствено споразумение (ратифицирано от Държавната дума на 31 май 2023 г.). Газпром и CNPC подписаха техническо споразумение по проекта през юни 2023 г.

Обемът на руски тръбопроводни доставки на газ за Китай ще достигне 48 милиарда кубически метра годишно, след като проектите „Силата на Сибир“ и „Силата на Сибир 3“ достигнат пълния си капацитет.

LNG

Китайски инвеститори участват в руски проекти за производство на втечнен природен газ (LNG). Така през декември 2015 г. фондът Silk Road придоби 9,9% дял в Yamal LNG и даде около 770 милиона долара заем на компанията. CNPC притежава останалите 20% от този проект. През юли 2019 г. Novatek се съгласи да продаде 20% дял в проекта за изграждане на завод за втечняване на природен газ Arctic LNG – 2 на две китайски корпорации (по 10%) – CNPC и CNOOC (China National Offshore Oil Corporation). Новатек подписа дългосрочни договори с китайските компании ENN Natural Gas и Zhejiang Energy през януари 2022 г. за доставка на LNG от проекта Arctic LNG 2. Novatek и Zhejiang Energy се договориха да доставят 1 милион тона LNG годишно за следващите 15 години. Споразумението с ENN Natural Gas предвижда доставка на приблизително 0,6 милиона тона LNG годишно за следващите 11 години. LNG ще бъде доставен до китайските приемни терминали на компаниите.

Китайската банка за развитие и VEB се договориха за стратегическо партньорство през септември 2019 г. за финансиране на изграждането на завод за преработка на природен газ в Находка. Първият етап от общия проектен производствен капацитет на проекта ще бъде 1,8 млн. тона метанол годишно. Природният газ за производство ще се доставя от сахалинските находища. Строителството на завода започна през 2020 г., като пълен капацитет се очаква в средата на 2023 г. VEB.RF вече получи заеми на обща стойност над $11,6 млрд. от китайската банка.

Русия е изнесла 6,5 милиона тона LNG за Китай през 2022 г. (44% увеличение в сравнение с 2021 г.), доставките са се увеличили 2,4 пъти в стойностно изражение, надхвърляйки 6,74 млрд. долара.

Доставките на LNG за Китай през януари-юли 2023 г. са се увеличили с 62,7% на годишна база до 4,46 млн. тона.

Ядрена енергия

Атомстройекспорт, подразделение на руската държавна корпорация Росатом, построи четири енергоблока с реактори ВВЕР-1000 в Тянванската АЕЦ между 1998 и 2018 г. Общата им стойност се оценява на около 3,5 милиарда долара. Ядреното гориво за тази атомна електроцентрала се доставя от дъщерната компания на Росатом ТВЕЛ по договор за 1 милиард долара до 2025 г. Руската и китайската страни подписаха споразумения на стойност над 50 милиона долара за обслужване на инсталираните мощности. На 7 март 2019 г. беше подписан генерален договор за изграждането на 7-ми и 8-ми енергоблок с реактори ВВЕР-1200 от последно поколение 3+ – Китай строи 5-ти и 6-ти блок по собствен проект.

През март 2023 г. беше подписана стратегическа програма за развитие на взаимодействието в областта на ядрените технологии до 2030 г.

Въглища

Китай е най-големият вносител на въглища в света. Русия и Китай подписаха пътна карта за развитие на въглищното сътрудничество през октомври 2014 г.

Според руския заместник-министър на енергетиката Сергей Мочалников износът на руски въглища за Китай се е увеличил 2,6 пъти през последните шест години до 67 милиона тона годишно, като най-малко 85 милиона тона руски въглища се очаква да бъдат доставени в Китай до края на 2014 г. 2023 г.

Селско стопанство

Китай е основен вносител на руски храни и селскостопански суровини. Според Руската федерална митническа служба руският износ на тази категория стоки за Китай възлиза на 3,5 милиарда долара през 2021 г. Китай традиционно купува много риба и морски дарове (повече от 30% от общия обем на изнесените храни). Руският износ на растително масло, мед, шоколад, бира и сладолед се е увеличил през последните пет години. През 2015 г. Китай отвори зърнения пазар за руски производители.

На 15 юни 2023 г. Uralkali подписа споразумения за доставка на приблизително 3,5 милиона тона калиев хлорид в Китай между 2023 и 2025 г.

Транспорт

Коридорът Европа-Западен Китай е най-големият транспортен проект. Магистралата се простира на приблизително 8500 километра, като 2200 километра са в Русия, 2800 километра в Казахстан и 3500 километра в Китай. Строителството започна през 2008 г. и се очаква да приключи до 2024 г. Обемът на товарните превози се очаква да бъде 33 млн. тона годишно. Част от съоръженията вече са в експлоатация. Инвестициите на китайските компании се оценяват на 150 милиарда рубли (1,53 милиарда долара).

Автомобилен мост и кабинков лифт през река Амур между Благовещенск и Хейхе ще бъдат отворени през август 2020 г. Договорът за концесия за строителство беше подписан през юни 2016 г. Общата стойност на проекта се оценява на 20 милиарда рубли (204,18 милиона долара). Мостът беше отворен за товарен трафик през юни 2022 г.

Разплащания в национални валути

Bank of China беше първата от китайските търговски банки, която започна сетълмент операции в юани и рубли през март 2003 г. През март 2017 г. в Москва беше открит център за сетълмент и клиринг в юани. В Китай има няколко представителства на руски банки, както и клон на VTB Bank в Шанхай. Има около 60 руски търговски банки с кореспондентски сметки в китайски банки.

От октомври 2017 г. платежна система за сетълменти в юани и руски рубли работи в рамките на Китайската система за валутна търговия (CFETS).

На 5 юни 2019 г. беше постигнато междуправителствено споразумение за преминаване към взаимни разплащания в национални валути. През март 2023 г. руският президент Владимир Путин заяви, че Русия и Китай вече извършват две трети от търговията си в рубли и юани.