Брюксел подготвя доклада за разширяването, като поставя акцент върху Молдова, Албания и Черна гора.
Европейският съюз отправи ясно послание към Украйна – борбата с корупцията трябва да остане водещ приоритет, ако страната иска да запази темпото си към членство в съюза. Това заяви комисарят по разширяването Марта Кос пред Европейския парламент, часове преди представянето на годишния доклад за напредъка на страните кандидатки.
Кос отбеляза, че въпреки войната Украйна е направила значителни стъпки в реформите, но подчерта, че Брюксел е обезпокоен от опити за ограничаване на независимостта на антикорупционните институции. Тя призова Киев „да запази инерцията и да избегне всякакво връщане назад“, като припомни, че борбата с корупцията е един от основните критерии по пътя към ЕС.
След международен натиск през лятото президентът Володимир Зеленски се отказа от спорното решение да постави антикорупционните органи под политически контрол. През юли той възстанови независимостта на два ключови надзорни органа. Въпреки това, според източници на POLITICO, съмненията на Европейската комисия и на някои държави членки относно устойчивостта на реформите не са напълно разсеяни.
Докладът, който ще бъде публикуван по-късно днес, съдържа по-благоприятна оценка за Молдова.
Според Марта Кос, страната „е ускорила темпото на реформите и е задълбочила партньорството си с ЕС, въпреки постоянните хибридни заплахи и опити за дестабилизация“.
Сред страните кандидатки Черна гора, Албания, Украйна и Молдова са получили най-високи оценки за напредък. Брюксел очаква Черна гора и Албания да приключат преговорите до 2026–2027 г., а Украйна и Молдова – до 2028 г.
„Следващата година ще бъде решаваща за всички страни кандидатки, особено за тези, които имат амбицията да финализират преговорите“, заяви Кос.
Докладът се публикува на фона на нарастващи опасения в Брюксел, че някои от страните кандидатки могат да бъдат повлияни от външни геополитически фактори. Президентът на Молдова Мая Санду заяви, че последната предизборна кампания в страната е била съпътствана от „значителна външна намеса“, като посочи Русия сред предполагаемите източници. От своя страна Москва отрича подобни твърдения.
Очаква се документът да бъде особено критичен към Сърбия, която според Европейската комисия е забавила реформите, макар официално да поддържа курса си към членство.
„Властите в Белград продължават да декларират европейска перспектива, но реалното темпо на реформите значително се забави“, коментира Кос.
Най-острите критики са насочени към Грузия, където управляващата партия е обвинявана в натиск срещу продемократичните движения и отдалечаване от европейските стандарти.
„В Грузия ситуацията рязко се влоши – наблюдава се сериозно отстъпление от демократичното развитие. Комисията вече разглежда страната като кандидатка само по име“, заяви Кос.
Източник: politico.com
Превод и редакция: otupor.com
